Джеф Абот - 9-те слънца

— Чуваш ли ме? Умираш!

— Tu mori — отвръщам.

Той примигва.

Успявам да се изправя. Изкривявам лице от болка.

— Аз съм й сестра и дойдох да я прибера.

— За кого работиш?

— За никого. Реших, че ти и твоите хора трябва да умрете.

Толкова е просто, Сам, това решение. И ти, и аз го знаем.

Той се засмива.

Нели отваря очи и бавно ги фокусира върху лицето ми. Отронва тихо:

— Мила…

— Да.

— Сънувам. Но вече не сънувам…

Гласът на Нели звучи така, сякаш живее на дъното на кладенец.

— Не сънуваш. Тук съм.

— Сестра ти ще работи с теб, Нели. Прекрасно, нали? Ще ви продам заедно.

Виждам, че този Цвиман се мисли за победител. Мисли, че е победил.

Не си позволявам да се усмихна.

Той опира дулото на пистолета в брадичката ми. Опипва ме по кожените панталони, тясната блуза, коженото сако. Ръцете му се задържат, където пожелае. Открива ножа на охраната в обувката ми и го хвърля на пода. Изважда сгъваемата палка от джоба ми.

— На Нейтън е.

— Той ми я преотстъпи — казвам.

Хвърля я в ъгъла.

— Глупаво момиченце си ти, Мила. Погледни ме.

Не го поглеждам. Не помръдвам и той насочва пистолета над рамото ми, към Нели.

— Ще убия сестра ти, ако не ми се подчиняваш.

Поглеждам го очаквателно и той ме удря с юмрук по лицето. Веднъж, два пъти. Рита ме по корема. После ме блъсва напред. Приземявам се върху скъпата масичка за кафе в ъгъла на спалнята и разпилявам спортните списания. Падам между масата и стола. Той ме сграбчва за косата и ме удря пак. Залитам и той ме рита в ребрата.

Падам.

— Глупава молдовска крава. Мислиш, че можеш да ми съсипеш бизнеса? Все ми е едно, че си си поиграла на стрелба в бордея. Имам три дузини по цял свят. Не можеш дори да ми окървавиш устата, кучко.

Прииска ми се да му кажа: „Убих Вадим“. „Убих хората ти в Букурещ, освободих затворничките ти“. Но не продумвам, защото не искам да ме сметне за по-различна от другите жени.

Насочил пистолет към лицето ми, той се разкрачва над мен. Знаех, че това може да се случи, знам го и стаявам ужаса, който се надига като огън у мен. Той разкопчава кожените ми панталони и ми нарежда да ги събуя. Иначе ще убие Нели. Подчинявам му се и страхът е горещ и тежък в гърлото ми.

— Смъквай сакото. Блузата. Искам те гола, кучко.

Подчинявам му се. Треперя. Плочките студенеят върху гърба ми.

— Недей, Яков — прошепва Нели. — Не наранявай сестра ми.

Той се протяга и я зашлевява силно.

— Ще правя каквото искам, а ти мълчи или умираш.

Нели подсмърква и устните й оформят: „Съжалявам“.

Яков Цвиман изритва настрани панталоните си. Едър мъж е, поне метър и деветдесет, мускулест, с яки крака и твърд гладък корем. В долната част на ръката му различавам странна татуировка — слънце в средата на стилизирана деветка.

Събува си шортите.

Насилвам се да не затварям очи. Лежа неподвижно.

Той притиска пистолета към гърлото ми, оглежда тялото ми с гладен поглед, по-противен от похот.

— Изглеждаш по-добре от сестра си, кучко. Знаеш ли колко ще изкарваш в Дубай? По-малко, защото може да ти отрежа езика. Но все пак. Сестрински секс.

Той поставя длан върху гърлото ми, а другата — върху голите си слабини. Намества се и прониква в мен. Изкрещява, несвързан потресаващ вик на чиста болка.

Това е моето отмъщение.

Направих немислимото — стиснах хълбоците му, извъртях се и от гърдите му се изтръгна нечовешки вик.

Той се загърчи, опитвайки се да се освободи от мен и после застина, осъзнал, че канската болка става още по-нетърпима.

Пусна пистолета, застена като сритано псе и се опита да се свие на топка.

Аз го отблъснах от себе си и той започна да вие като ранен звяр. Усетих кръв — неговата — по бедрата си. Върху пениса му висеше парче окървавена гума.

Ритам разкъсаните му слабини и той се сгъва. Хлипа разтърсен от болка. Сграбчвам пистолета и го насочвам към него. Ръката ми е стабилна.

Чувам тичащи стъпки. Руският бодигард се спуска по коридора към мен, извадил пистолет. Имам предимство, защото коридорът стеснява кръгозора му, но предимството ще се стопи след шест секунди. Прицелвам се и стрелям, както стрелях по нарисуваните върху чувалите фигури в прашния въздух на старата винарна. Триъгълник, както ме е учил Иван. Боли ме навсякъде, но ръката ми е стабилна като дървена греда.

Руснакът рухва на пода. Не помръдва, не стене, не му е останал никакъв живец.

Цвиман хлипа истерично и стиска разкъсаните си гениталии. Притиска се към стената.