Джеф Абот - 9-те слънца

— Махни го от мен! Как да го махна! — пищи той.

— Нели — казвам спокойно, — има ли някой друг в къщата?

Нели се взира в безформената купчина, наречена Цвиман.

— Не.

— Облечи се. И почакай долу.

Сега говоря с нетърпящия възражения тон на по-голяма сестра.

— Няма смисъл да гледаш повече.

Нели се втренчва в окървавения под, в Цвиман, свит на топка.

— Как успя…

— Прави каквото ти казвам. Ето. Вземи това.

Подавам й пистолет. Тя го поглежда и кимва. Спуска се бързо по стълбите.

Заставам над Цвиман. Пот се лее по русолявия му кичур коса. Насочвам пистолета към него.

— Погледни към мен, боклук — казвам, използвайки собствените му думи.

Изчаквам го де ме погледне в лицето.

— Гумата е обточена с миниатюрни назъбени остриета. Забиват се в плътта и не пускат. Идеята ми хрумна от статия за предотвратяване на изнасилванията в Африка. Някои жени в Южна Африка сплашват с тях нападателите или ги белязват завинаги. В мрежата публикуват изключително интересни материали, нали?

Той се задъхва, хлипа. Очевидно е забравил мръснишките обръщения.

— А сега, боклук, искаш да махна бръсначите, нали?

Той простенва.

— Мога да ги отстраня, без да ти причинявам повече болка. Къде е лаптопът ти?

Цвиман зяпва и сочи надолу по коридора.

Насочила пистолета към него, го принуждавам да запълзи и да седне в един стол. Покрит е с кръв и повръщано.

— Откажеш ли да ми се подчиниш, ще завъртя ножа. Образно казано — предупреждавам го.

— Твоя воля… Моля те… моля те…

Едва произнася думите.

— Искам банковите ти сметки.

— Какво? Защо?

Агонията заглушава гласа му до едва доловим шепот.

— Реституция. Дай ми достъп до банковите си сметки или ще пристегна гумата и никой лекар няма да успее да те спаси. Разбираме ли се?

Той кимва. Стъписване, ярост и болка разкривяват лицето му.

Отварям уеббраузъра и той проломотва уебадрес на голяма банка на Кайманите. Просъсква паролата си и аз я напечатвам.

Има няколко сметки. Отварям балансите на всяка. Едната съдържа седем милиона американски долара. В друга има деветстотин хиляди. В трета — два милиона. Във всички сметки има общо около петнайсет милиона американски долара.

— Само това е. Другите пари влагам в бизнеса. Моля те, махни го от мен. Махни го!

— Не се дръж като бебе.

Така казвах на децата, които хленчеха. Преди милион години, когато бях учителка. Изблъсквам го от стола и нареждам електронен трансфер на средства към моята сметка на Кайманите, открита миналата седмица. Научих се как се открива електронна сметка. Кайманите са готови на всичко в името на бизнеса. Дадох инструкции, след като парите влязат в сметката ми, незабавно да ги прехвърлят в друга банкова сметка в Швейцария.

Нямаше да ги открие никога.

Изключвам лаптопа, изваждам харддиска и го слагам в джоба си.

— Ти си крадла! — крещи Цвиман. — Махни го от мен!

— Не. Жените, които си насилвал, ще получат тези пари. Не могат да компенсират стореното от теб, но поне ще ти ги отнема.

Навеждам се и го заплювам в очите.

Той се сгърчва. По лицето му се изписва ту гняв, ту болка.

— Каза, че ще го махнеш…

— Да. Но не съм лекар. Знам само един начин да го сваля… Да го издърпам.

Протягам се към него.

— Не! Не! — крещи той и се отдръпва.

— Добре, остави си го там, хубав аксесоар е. Сигурен съм, че лекарят ще трябва да даде показания в полицията. Нали си жертва на нападение?

— Хората ми ще те убият заради това — посочва той татуировката на слънцето в деветката, кръв замъглява цветовете. — Ще те убият, кучко. Ще те убиват бавно. Крадеш и техните пари.

— Сигурна съм, че ще работят за теб и безплатно.

Приисква ми се да имам камера, за да заснема шокираното му изражение. Той осъзнава, че без пари няма власт. Няма империя. Няма нищо. Сринала съм го със земята, Сам, и ще танцувам върху пепелищата. Дори знам кой танц ще изпълня.

— Да потанцуваме туист — пресягам се към гумата.

Той изкрещява отново и отскача. Кръв се процежда от приспособлението.

— Никаква власт. Никаква надежда. Знаеш, че си изгубил всичко.

Гласът ми е стоманен шепот.

— Така са се чувствали сестра ми и другите жени. Сега е твой ред.

Той изхърква пресипнало.

Ставам.

— Сигурно искаш да отидеш в болницата. Трябва да извадят бодливата тел от плътта ти. Ще са необходими много операции. Няма да те убия. По-интересно ми е да си жив, да те боли и да си разорен.

Сега гласът ми е шеговит. Наранила съм го, наранила съм го жестоко. Всеки ден ще бъде болка. Като онази, която изпитвах, откакто Вадим влезе в класната ми стая с ужасния видеозапис.