Джеф Абот - 9-те слънца

Подминавам колите, ченгетата, светещите им лампи. Сигурно заради кожените панталони ме вземат за побягнала проститутка. Вкарвам момичетата в зоната за спешни случаи и изчезвам.

Трябва да се срещна с един мъж или по-точно с нещо, което се нарича мъж.

Тел Авив, Израел

Къщата е огромна, с изглед към Средиземно море. Намира се върху плосък хълм недалеч от Хатцок Бийч в северната част на града. От сводничество явно се печели добре. Прилича ми повече на дом на порядъчен бизнесмен — на софтуерен гений, на инвеститор в недвижима собственост или на уважаван адвокат. Стена с порта огражда имението. Покатервам се по портата. Отвътре долита електронна музика, от онази, която харесват западняците и звучи като пулсиращ галоп. Не се различава особено от музиката в бордея. Толкова ли са жалки тези мъже, мисля си, че трябва да изнасилват на фона на танцов ритъм?

Качвам се на хладната каменна веранда. Полупразни питиета осейват масата — червено вино, празни бирени бутилки, уиски с топящи се ледени кубчета. Партито очевидно е приключило. Дали са получили лошите новини?

Пробвам вратата. Незаключена. Дневната е пълна с тежки кожени дивани. Носи се плътна миризма на пица пеперони и марихуана. Само веднъж съм помирисвала марихуана — на парти в Кишинев, когато учех педагогика.

Тръгвам по коридора с вдигнат пистолет.

Подминавам тъмен праг и усещам хладина на цев да се опира в косата ми.

Замръзвам.

— Хвърли пистолета — казва глас. На руски.

Подчинявам се.

Пистолетът ме подкарва към центъра на коридора и един мъж застава пред мен. Огромно тяло, червена коса, месести устни и очи с торбички.

— Пипнах я — извиква той на английски.

От стаята в дъното на коридора излиза Русолявия. Късата му коса не стърчи нагоре, обръсната е почти нула номер. Грамаден е като руснака. Не е ли редно телохранителите да са по-едри? Лицето му е незабележително, очите му са каменносиви. Облечен е с хубава риза, разкопчана, и джинси.

— Кой е с теб? — пита ме на английски.

— Никой. Сама съм.

— Ако ме лъжеш, приятелят ми ще ти простреля ухото.

— Не лъжа.

— Погледни ме, курво.

Поглеждам го и той се втренчва в мен. Намръщва се, после се усмихва.

— Ела с мен.

Взима пистолета от руснака, притиска го в главата ми и ме блъска.

— Ти върви да огледаш наоколо. Виж дали е толкова глупава да дойде сама. Обади се в офиса и им кажи, че е тук.

Чувам руснака да се отдалечава, пуфтейки. Диша през устата.

В края на коридора има открехната врата и в приглушената светлина зървам ръб на легло.

Върху леглото — бледа тънка ръка. Устата ми пресъхва. Гледам тази ръка, отпусната върху чаршафите на леглото в отсрещния край на стаята.

Бутвам вратата с връхчетата на пръстите си.

Нели лежи на леглото сънена и примигва като дете, изтръгнато от сънищата.

За миг забравям къде съм и пристъпвам напред. Цвиман ме блъсва върху леглото. Извъртам се, понечвам да побягна и върху лицето ми се стоварва юмрук. Веднъж, два пъти и накрая ритник се забива като чук в гърдите ми. Устата му е разкривена от гняв.

Нели се опитва да седне в леглото.

— Коя си ти? — пита ме Цвиман.

— Сестра й.

— Заради тази кучка надупчи мястото ми?

Акцентът му е силен. Очевидно са му докладвали за стрелбата в „Лъки Страйк“ и е изпратил гуляйджиите да си вървят. Чудя се как е разбрал толкова бързо. И после се сещам — всеки притежател на бордей подкупва ченгетата.

— Да. Не я наричай кучка — отвръщам.

Той се засмива.

— Извинявам се, кучко. Не знаех, че ще те обидя, кучко. Благодаря, че застреля клиентите ми и освободи курвите ми, кучко.

Засмива се отново. Насочва пистолета към Нели.

Нели се присвива. Пистолетът е опрян в слепоочието й.

— Полицията ще дойде тук. Стрелях в заведението ти. Ще поискат да разговарят с теб.

— Няма. Нищо не ме свързва с „Лъки Страйк“. Никакъв документ — свива той рамене. — И без това влиятелните хора в участъка са мои. Създаде малка бъркотия, която ще разчистя за пет минути. Но, мамка му, кучко, куражлия си!

Стискам зъби да преодолея болката от ударите и ритниците, които ми нанесе.

— Кой те изпрати? — пита ме той. Все едно ще водим истински разговор.

— Никой. Дойдох сама.

— Не ме лъжи. За кого работиш? Баран? Марков? Нигерийците?

— Не лъжа. Аз съм й сестра. Виж лицата ни, ще разбереш.

Той се засмива, млъква и се взира втренчено в мен.

— Кажи ми кой те нае или ще умреш.

Просто не може да повярва, че съм дошла тук, подтиквана от обич. Това ми казва всичко, което трябва да знам, за да го убия.