Джак Кърли - Колекционери на смърт

Свързах се с диспечера, Хари зави по уличката. Някаква жена с бяла блуза лежеше по корем на асфалта, ръцете й бяха протегнати. Видях издайническа пурпурна точка между плешките й. Тъй като не искаме да заличим някое веществено доказателство, спряхме встрани, слязохме от колата и затичахме към жената. В подобни случаи винаги спринтирахме с надеждата, че бързата ни реакция и оказването на първа помощ ще спаси жертвата.

Този път обаче положението беше безнадеждно. Като видя колко кръв е изтекла, Хари престана да тича, аз последвах примера му. Предпазливо се приближихме до жената, като внимавахме да не стъпим в алената локва на паважа. Кръвта вече се съсирваше, затова реших, че убиецът отдавна е изчезнал. В далечината се чу вой на сирени. Хари коленичи до трупа, аз огледах местопрестъплението — също като на всяка задна уличка и тук асфалтът беше осеян със счупени стъкла, боклуци и какви ли не други отпадъци. От двете страни имаше паянтови гаражи. Тревата между тях беше пожълтяла от сушата. Нещо ярко привлече погледа ми. Едър портокал се беше изтъркалял до вратата на един гараж на около пет-шест метра от протегнатите ръце на жената.

Още една „Краун Виктория“ зави по уличката, следваха я патрулка и линейка. От викторията слязоха детективите Рой Трент и Клей Бриджис. Втори район беше тяхна територия. През 99.9 процента от работното ни време с Хари се числяхме към Първи район, през останалия процент време — към Специалния отряд.

Набързо разказахме на новодошлите каквото знаехме. Бриджис дръпна настрани жената с розовия пеньоар и се опита да я успокои, за да я разпита. Трент се приближи до трупа, огледа го. Прокара пръсти през оредяващата си коса и промърмори:

— Да му се не види! Това е Жената с портокалите.

— Моля? — облещих се.

— Името й е Нанси или нещо подобно. Живее в приюта през една пресечка. Всяка сутрин отива на пазара и си купува по един портокал. Само един. Вечер прави същото. Веднъж я попитах защо сутрин не си купува два портокала или повече. Знаеш ли какво ми отвърна?

— Какво?

— Че на портокалите им харесвало да бъдат в магазина, защото така гледали хората. А в нейната стая виждали само хладилника, и то отвътре.

Хари се обади:

— Доколкото разбирам, този приют е за хора с умствени проблеми.

Трент кимна:

— Безобидни хорица, на които им трябва малко помощ, за да се оправят в живота. Вярно, че на Нанси малко й хлопаше дъската, обаче винаги беше усмихната, бърбореше с хората, пееше на френски… такива ми ти работи.

— Ето го сутрешния портокал. — Посочих малката оранжева топка до вратата на гаража. Приклекнах, прецених на око разстоянието между ръката на жената и портокала. После се проснах по корем, огледах уличката, забелязах канализационната шахта в средата й.

— Трябва ти вода, за да плуваш, Карс — подхвърли Трент.

— Както и ускорение, за да се претърколиш. — Станах, изтупах чакъла, полепнал по дланите и сакото ми. Трент се втренчи в трупа и поклати глава:

— Умът ми не го побира. Кой би я застрелял, както си стои на улицата?

— Не е стояла, а тичала — поправих го.

Той повдигна вежда.

— Портокалът е на около шест метра от нея, и то на малко по-високо място. Ако тя е стояла или вървяла, плодът може би е щял да се изтъркаля на няколко метра, но в обратната посока, към канала по средата на уличката. Разбира се, изстрелът я е отхвърлил напред. Обаче ми се струва, че е имало допълнително ускорение, та портокалът да се озове толкова далеч. Криминалистите ще направят изчисленията, но съм готов да се обзаложа на два долара, че жената е бягала презглава.

Трент се позамисли, после каза:

— Ако е тичала, значи е разбирала, че е в опасност; може би е познала извършителя. — Тръгна към патрулката да нареди на униформените полицаи да обградят с жълта лента местопрестъплението, ала спря, обърна се и подхвърли: — Хей, вярно ли е, че кметът ще обяви двамка ви за полицаи на годината?

— Глупости, това са само слухове — обади се Хари.

Трент се ухили:

— Подобна награда хич не ви пасва. Къде по-добре ще е да ви дадат титлата „Намаханите използвачи от СОППЛ“.

СОПОЛ беше прозвището, дадено от ченгетата на СОППЛ, специалния отряд по психопатологични прояви срещу личността — название, по-дълго от списъка на членовете на екипа, който се състоеше от двама ни с Хари.

Партньорът ми въздъхна:

— Не започвай, Рой.

Онзи се позамисли и пак подхвана:

— Не, хрумна ми нещо по-подходящо: „Царе на откачалките“. — Закиска се и понечи да продължи в същия дух, ала като забеляза погледа на Хари, изведнъж си спомни, че има работа и продължи към патрулката.