Джак Кърли - Колекционери на смърт

— Да пукна, ако някога си устроя вечеря на свещи — промърмори и отстъпи встрани, за да надникна в помещението.

Първото което видях, бяха свещи. Цели дузини. Поставени бяха на пода, върху разнебитените мебели и дори върху телевизора, закрепен с болтове за поставката. Цилиндрични свещи, четвъртити, осмоъгълни, триъгълни. Някои бяха ароматизирани, въздухът беше наситен със смесица от различни миризми. По-малките вече се бяха превърнали в езерца от восък, ала повечето — по-големи и по-дебели, още горяха и мъждукащите им пламъчета бяха като светулки в затъмнената стая.

Върху леглото, застлано с червена кувертюра, беше просната гола жена, покрита с увехнали цветя. Огромните й бели очи преливаха от кухините, мъничките зеници приличаха на червейчета.

— Господи! — прошепнах и се запитах как е възможно очите на жената да са се втечнили. Прекрачих прага и видях, че потресаващото впечатление се създава от разтопените бели свещи върху очите на жената — изгорелите фитилчета бяха като зеници, които се взираха в мен. Червилото й беше размазано, тя беше зяпнала, сякаш питаше: „Защо?“

Хъмбри подаде фотоапарата на един от подчинените си и тръгна към трупа между свещите; пристъпваше предпазливо като човек, който ходи бос върху натрошени стъкла.

Ръцете на жената, скръстени на гърдите, почти не се виждаха под розите, лилиите и другите цветя. Почти на всичките й пръсти бяха надянати евтини пръстени. Късата й коса, подстригана като на ученичка, и много чиста, рязко контрастираше с цялостния й облик. Застиналите капки восък върху й приличаха на вкаменени сълзи. Охлузванията на шията й, напомнящи тъмночервена яка, свидетелстваха, че е била удушена с примка. Нищо не подсказваше, че жертвата се е съпротивлявала. Ароматът на цветята беше примесен с мирис на разложение. Когато се превръщаме в прах, преходът е доста неприятен.

Хъмбри ме погледна:

— Колко години й даваш, Карсън?

— Някъде към четирийсетте.

Шефът на криминалистите натисна въображаем бутон, издаде звук, напомнящ сигнал в телевизионно състезание:

— Бъззз! Грешен отговор. Опитай с десет годинки отгоре. Минимум. — Наведе се над мъртвата, опипа бицепса й. — Отлична физическа форма, еластичността на мускулатурата е забавила процеса на остаряване. Колко проститутки на средна възраст в подобна форма си виждал?

С палеца и показалеца си оформих една голяма нула. Повечето уличници не доживяваха петдесетата си годишнина, а пък ако случайно оцелееха, приличаха на осемдесетгодишни старици. Коленичих до леглото, хванах ръката на жената.

— Явно е упражнявала физически труд — отбелязах, като видях мазолите по дланта и пръстите. — Работила е на открито, но нямам предвид обикалянето на улиците в търсене на клиенти. Да разгледаме пръстените. — Свалих евтините пиринчени и стъклени бижута. — Купувани са от магазините, в които всичко е по десет цента. Явно ги носи отскоро, иначе кожата отдолу щеше да е побеляла.

— Струват ми се доста странни — промърмори Хъмбри. — Този представлява нещо като възел, на другия е гравиран меч. А на този има луна.

— Има украшение и на един пръст на крака. — Посочих пръстена във формата на пентаграма.

— Означава ли, че е членувала в сектата на сатанистите? — Хъмбри повдигна кичур коса и посочи зад ухото на жертвата: — Преди да дойдеш, открих нещо, по което ще я идентифицираме.

На врата имаше белег по рождение — малко тъмночервено петно, което изглеждаше така, сякаш някой е излял върху кожата червено вино. Хъмбри насочи фенерчето към гънките на шията — изглеждаха, като че някой ги беше направил с писалка, пълна с ръжда вместо с мастило.

— Погледни тук. — Той освети свивката на ръката.

— Същото оцветяване. Каква ли е причината?

— Ще разберем едва след лабораторните анализи. — Шефът на криминалистите не беше от хората, които бързат да изкажат мнението си, а после признават, че са сгрешили; според мен предпазливостта му беше неоправдана, защото много рядко грешеше. По тона му познах, че има предположение.

— Стегни се, Бри, изплюй камъчето. — Лекичко го ударих по несъществуващия бицепс. — Няма да те поднасям, ако си сбъркал. Какво мислиш?

Без да откъсва поглед от ръката на жената, той избърбори:

— Мисля, че носителят на званието „Полицай на годината“ не трябва да бъде такъв досадник.

Влязох в задимената канцелария тъкмо когато Салем Хакам, управителят на мотела, обясняваше на Хари:

— Камериерка открила трупа. Втурва се в моя канцелария и пищи. Аз изпуска кафето на пода, звъня на 911. Леле, колко много крещеше камериерка!