Джак Кърли - Един от 100

— Признаем ли че разследваме убийството на Нелсън, Скуил ще превърти — промърмори Хари. — Може би ще ни представи за мъмрене заради неподчинение на прекия началник.

На практика това означаваше лишаване от едномесечна заплата, в повечето случаи предшестваше понижение. И със сигурност щеше да бъде краят на СОППЛ.

— Ще поема цялата вина, Хари. Аз претърсих жилището на Нелсън и се обадих на Фридман.

Той поклати глава:

— Не си познал. С теб сме като братя Райт, а този самолет е двуместен. Време е да притиснем Бърлю. Бедата е, че той е от ония, за които се казва: „Къде го чукаш, къде се пука.“

— За всеки случай си приготви чадър, да не те изпръскат лайната.

Той се замисли, погледна ме изпитателно:

— Вероятно си даваш сметка, че ще се наложи да притиснем и доктор Пелтиър. Готов ли си да го приемеш?

Графикът за извършване на аутопсиите беше потвърдил най-ужасните ми предположения — през май Клеър беше взела четири дни отпуска, три от които съвпадаха с пребиваването на Нелсън в Билокси.

Кимнах:

— Готов съм.

— Не си — промърмори той. — Но знаеш, че е неизбежно.

По някаква прищявка на Скуил ежедневните съвещания вече се провеждаха в пет и половина следобед. Мърморковците твърдяха, че го е направил нарочно, за да ни развали вечерята. Може би имаха право. Присъстваха обичайните хора включително Бърлю. Той се облягаше на стената, стиснал беше дланите си — или правеше изометрични упражнения, или сам се поздравяваше. В помещението миришеше така, сякаш кафеварката не беше престанала да работи през целия ден, или някой бе използвал стаята, за да разтопи катран. Хари прегледа бележките си, погледна Скуил и заговори:

— Попаднахме на следа, свързана с Нелсън. Смятаме, че бившата му приятелка Тери Лосидор премълчава нещо.

— Искаме да я призовем на разпит — намесих се. — Чувства се сигурна в дома си, но да видим как ще реагира, когато я попритиснем.

Бърлю отпусна ръце. Скуил скочи на крака, лицето му беше пламнало от гняв:

— Нелсън ли? Казах ви да се занимавате само със случая Дюшам! Наредих ви, а вие не сте се подчинили на…

— Двете жертви не са в херметически капсули, сър — прекъсна го. — Докато вървяхме по следите на едното убийство, пътеките се пресякоха и отново попаднахме на Нелсън.

Капитанът стисна зъби, едва чуто процеди:

— Пак говориш за онова, дето липсва от тъпата кутия, нали? Някакви скапани изрезки от вестници и прочие глупости.

— Не — отговорих, разширявайки границата между истината и лъжата. — В хода на разследването се натъкнахме на нова информация.

Скуил се втренчи в мен, като че ли искаше с поглед да ме изпепели. На челото му пулсираше вена. „Спукана ни е работата — помислих си. — Ще ни отстрани от разследването…“

Някакъв стол изскрибуца като зле настроена цигулка, всички присъстващи се обърнаха към Уоли Далър. Той престана да се върти на стола, сключи пръсти зад главата си. Сакото му беше измачкано, вратовръзката — изкривена.

— Райдър има право, сър! Няма значение кой ръководи работата, стига да има напредък. Това е целта, нали така? Да хванем проклетия убиец.

Скуил понечи да каже нещо, но сякаш си беше глътнал езика. Настъпи тишина, забелязах, че мнозина от присъстващите утвърдително кимат или мърморейки, изразяват съгласието си. Роуз Бланкъншип скочи на крака — вероятно й беше втръснало да наблюдава как поемаме ударите, а за награда ни мъмрят.

— Ако тази Тери премълчава нещо, на всяка цена я доведете тук!

Бласингейм почука по масата с кокалчетата на пръстите си:

— Точно така! Писна ми да си блъскам главата в стената!

Хъмбри от криминологията също се обади:

— На местопрестъпленията не намерихме абсолютно нищичко — беше чисто като в стая на монахиня. Щом смятате, че трябва да притиснете някого, направете го!

— Ще ми се да имахме разрешително за обиск на жилището й — заявих. Нямах причина да го искам, но умирах да видя реакцията на Бърлю.

Той сякаш се беше вкаменил — не помръдваше, дори не дишаше.

— Нямаме основание за обиск — намеси се Том Мейсън. — Освен ако криеш нещо, Карсън.

— Работим по една версия — казах. Измъкнах се ловко, като намекнах, че разполагаме с някакви улики, но не го казах направо, за да не ме обвинят в лъжа.

— Ако я принудим да даде показания тук и тя поиска адвокат, значи наистина работата й не е чиста — отбеляза Роуз.

Всички закимаха. Скуил губеше контрол върху положението. Идваше ми да целуна Уоли по челото. Той ме погледна и ми намигна. „Голям хитрец бил този Уоли!“ — помислих си. Трябваше да се възползвам от обрата.