Джак Кърли - Един от 100

— Не смятам, че е пряко въвлечена в случая, но премълчава нещо, свързано с последните дни от живота на Нелсън. Спокойна е на „собствена територия“, но… — Размахах ръце, за да подскажа как въздейства полицейският участък, пълен с мъже и жени със сурови лица и оръжия в кобурите. — Всички знаем какво е въздействието на обстановката.

Хари побърза да ми се притече на помощ:

— Тери никога не си е имала работа със закона, може би не е стъпвала в полицията. Отначало ще се репчи, обаче само след две минути ще пропее.

Изпод око погледнах Бърлю. Лицето му беше безизразно. Но в очичките му мъждукаше страх, под мишниците му се бяха очертали полумесеци от пот. Скуил изглеждаше объркан, сякаш пропускаше нещо важно и не знаеше дали да упорства, или да бие отбой.

Сержант Бъртрам фънк надникна в стаята:

— Тук ли се провежда съвещанието за обезглавените трупове?

Скуил се хвана за прекъсването като удавник за сламка; наду се като пуяк, надуто заяви:

— Много сме заети, сержант, не е желателно да ни пречат. Какво има?

Фънк му подаде листче със съобщение. Той го прочете, като мърдаше устни, после се изправи:

— Близо до остров Макдъфи е намерена отсечена глава. Всеки момент ще бъде доставена в моргата, доктор Пелтиър е предупредена. Може би има връзка с убийствата, но първо трябва да чуем мнението на съдебния лекар. След половин час всички, работещи върху двата случая, да бъдат в моргата.

Тери Лосидор бе забравена. Поне засега. Бърлю промърмори, че има среща, и изчезна, преди повечето присъстващи да станат.

Само след няколко минути той нервно заблъска по вратата на Тери Лосидор, шмугна се в къщата и почти веднага излезе, пъхнал под мишница някаква папка. Тери затръшна вратата след него. Той седна зад волана на служебната кола без опознавателни знаци, пъхна папката под седалката и потегли така рязко, че от гумите се разнесе миризма на изгоряло.

— Нещо ми подсказва, че ще пипнем този шопар — заяви Хари и включи на скорост. Колата ни беше скрита зад контейнера за смет на паркинга пред къщата на Тери; изчакахме онзи да се отдалечи достатъчно, после го последвахме. — Ще го опечем и ще го изядем.

— Ще го впримчим и ще го избримчим — казах, за да не остана по-назад. Той ме изгледа така, сякаш бях излязъл от клозета с мокро петно отпред на панталона.

— Безнадежден си! — отсече и забели очи.

Бърлю не спря никъде по пътя към моргата. Слезе от колата, папката остана под седалката. След малко се появи господарят му Скуил, двамата влязоха в сградата. Бърлю пристъпваше леко, все едно товар бе паднал от плещите му.

Хари ме остави пред вратата. Преди да вляза, се обърнах и видях как паркира зад колата на шишкото, слезе и взе метална щанга.

Главата върху масата за аутопсии представляваше отвратителна гледка. Клеър внимателно докосваше с някакви инструменти подпухналата плът. Скуил стоеше до стената и притискаше до носа си три хирургически маски, сложени една върху друга. Сигурно през целия си живот бе влизал в морга най-много два-три пъти.

— Къде е Нотилъс? — сопна се. Маските заглушаваха гласа му, но не прикриваха раздразнението му.

— Отби се в клозета, сър.

Лицето му се изкриви от отвращение, но не бе ясно дали недоволства от закъснението на партньора ми, или се гнуси от разложената плът. Бърлю стоеше като истукан, само челюстите му се движеха — предъвкваше поредното парче вестник.

— Със сигурност е главата на Питър Дюшам. — Клеър посочи рентгеновата плака. — Зъбната снимка го доказва.

— Има ли някакви увреждания? — попитах.

Тя се намръщи:

— Започнах преди по-малко от час, Райдър. Засега мога да кажа, че се забелязва дупка в тилната кост, вероятно от куршум двайсет и втори или двайсет и пети калибър. Липсва изходна рана, освен ако куршумът е излязъл през ухо или ноздра, което се случва много рядко. Обзалагам се, че парчето метал е вътре.

— Ако разклатите главата и нещо издрънчи, значи предположението ви е правилно, доктор Пелтиър — обади се Хари, който влезе и побърза да извади носната си кърпа. Очите му се насълзиха от ужасната миризма, но той ми намигна — беше взел папката.

— Нищо не дрънчи, детектив Нотилъс — кисело промърмори Клеър.

— Има ли други наранявания, които сте забелязали за краткото време, с което сте разполагали, доктор Пелтиър? — попитах. — Например признаци, че жертвата е била пребита.

— Отново подчертавам, че току-що започнахме. Засега изглежда, сякаш главата е била отсечена и захвърлена.