Джак Кърли - Един от 100

— Вие сте отговаряли за документацията, нали?

Той отговори, без да отмести поглед от черните си обувки, излъскани до блясък:

— Аз съм бизнесменът, Клеър — лекарката.

— Обзалагам се, че идеята е ваша.

— Производителите на медицинско оборудване често се обръщат към нея за мнение относно качеството на продукцията им. Предложих й да основе консултантска фирма… заради данъците и така нататък. Нарекохме я „Бейсайд Кънсалтинг“.

Крадешком погледнах Клеър, но лицето й беше безизразно, все едно бе издялано от камък. Бяхме дошли да разговаряме със съпруга й, но тя неочаквано се появи и грабна папката. Разгледа три снимки — повече, отколкото бяха необходими да разбере истината — после безмълвно ги подаде на съпруга си.

Това се случи преди десет безкрайни минути.

— Сега разбирам защо бяхте толкова потресен, като видяхте в моргата трупа на Нелсън. Познахте го, нали?

— Ръцете му… гладката му кожа… — Зейн с длани закри лицето си. Ноктите му с грижливо поддържан маникюр блестяха като седеф. Носеше тънка златна венчална халка, на кутрето му блестеше голям сребърен пръстен. Клеър потръпна, изгледа го с отвращение.

— Трябвало ви е прикритие за пътуването до Билокси — продължих. — Платили сте с чек от името на фирмата.

— Не сте поемали риск — преди малко казахте, че само вие се занимавате с документацията.

Той прокара длан по челото си:

— Клеър подписва данъчните декларации.

— Запознали сте се с Нелсън чрез „Нюзбийт“.

— Веднъж го преглеждах, вниманието ми беше привлечено от една обява… — Погледна съпругата си и измънка: — Търсех някого, с когото да разговарям, нищо повече.

Ръцете й се разтрепериха, но тя стисна юмруци. Зейн добави:

— Запознахме се, после… Не знам как да го обясня.

— Не сте го убили, нали? — прекъснах го.

От ужас очите му се разшириха:

— Не, за Бога! Въпреки че…

— Въпреки че двамата с Тери Лосидор са започнали да ви изнудват. Вие сте били „гърнето със злато“, с което толкова се е фукал.

Представих си как е станало — след като Тери е подала оплакване срещу Нелсън, той й е предложил процент от сумата, която ще получи от изнудването на Пелтиър. Тя вече е знаела, че алчността му е по-голяма от таланта му на дребен мошеник, затова се е нагърбила с изготвянето на плана. „Научил си, че съпругата на Пелтиър заминава за два дни, така ли? Джералд, накарай го да те заведе в някой шикозен хотел, преди това обаче ще монтираме в стаята миниатюрна камера…“

Зейн ме прекъсна:

— Той поиска сто хиляди долара.

— Бълха ви ухапала.

— Вече бях опознал Джералд и знаех, че той… те… ще продължат да ме изнудват. Споделих проблема си с офицера от полицията, отговарящ за охраната на различни мероприятия, които провеждам — събрания на акционерите, благотворителни балове и така нататък — някой си сержант Бърлю. Обещах му постоянна работа, ако вземе от изнудваните уличаващите материали.

— Ето каква е ползата да бъдеш копиеносец на Скуил — обясних на Хари. — Получаваш най-доходната допълнителна работа.

— Обещах на сержанта двайсет хиляди долара, ако намери и унищожи въпросните… материали.

Разбрах какво се е случило:

— Обаче той се е обърнал срещу вас, нали?

— След убийството на Дже… на Нелсън господин Бърлю на свой ред започна да ме изнудва. Заплаши, че ще разтръби за хомосексуалната ми връзка с убития, който отгоре на всичко много пъти е бил задържан за притежаване на наркотици и хомосексуални контакти срещу заплащане. Щеше да избухне скандал, да стана за посмешище.

— Добрият сержант е продължил делото на Нелсън — промърморих. Нишките вече не бяха невидими — превърнали се бяха в черна ограда, очертаваща се на фона на заснежено поле. Тери е съхранявала снимките, докато е работила с Нелсън, после е влязла в комбина с Бърлю. Наистина притежаваше завидна гъвкавост.

Зейн кимна:

— Поиска двеста хиляди долара. И работа в една от моите компании.

— Директор на службата по охрана ли?

За пръв път той ме погледна в очите:

— Не, градинар.

От изненада си глътнах езика; изминаха няколко секунди, докато си възвърна дар слово.

— Шегувате ли се? — избърборих.

— Акционер съм на голяма компания за градинарски сечива и материали. Сержантът искаше да стане градинар, нищо друго. Настояваше в договора му да има клауза, че може пожизнено да заема тази… „длъжност“. — Пелтиър ме погледна, сви рамене.

— Говорил ли ви е за капитан Скуил? — попитах машинално — още не можех да се съвзема от новината за мечтата на Бърлю.