Джак Кърли - Един от 100

— А това на какво ти мирише? — Извадих от джоба си топчето.

Той го погледна:

— Прилича на мръсна дъвка.

— Грешиш, братко. Дъвкан вестник е. — Подхвърлих топчето върху дланта си. — Случайно да познаваш някой с шантавия навик да дъвче хартия?

Като гледам, скоро ще ви препращат писмата на този адрес — намръщено подхвърли Бриско Шелтън. Надничаше през открехнатата врата, но не беше свалил предпазната верижка. Носеше същата тениска и широкия панталон, с които бе издокаран при предишните ни посещения. Ако се съди но звуците, гледаше и същия порнофилм. Май му беше необходима отпуска от сегашния му живот.

— При предишния ни разговор споменахте, че сте видели човек, който от време на време е посещавал Нелсън.

От стаята женски глас изстена:

— Миличък, искам да те…

Шелтън пламна, наведе глава. Изненадах се, че още е способен да изпитва срам. Показах му снимката, която бях копирал от личното досие на Бърлю:

— Този ли е?

Жената нададе вик, подобен на тиролска песен. Управителят се намръщи, заговори по-високо:

— Тц. Този е много по-шишкав. Очичките му са потънали в сланина — чудно как още вижда.

През процепа му подадох фотографията:

— Разгледайте я, за да сте съвсем сигурен.

— Не е човекът, за когото ви казах. — Върна ми снимката и добави: — Тоя е голямо грозилище.

— Дебел и грозен. Бих казал, че грозотата му надвишава телесната му маса. А той е много як.

Пъхнах снимката в джоба си. Сега мъжът и жената на порнокасетата бяха в конрапунктна хармония — той ръмжеше, тя го насърчаваше с неприлични думи.

Шелтън вдигна вежда:

— Як като футболист ли?

— Висок е над метър и деветдесет, тежи някъде към сто и четирийсет килограма.

— Подрязвах живия плет откъм сградата, в която живееше Нелсън, и видях един тип да се качва в колата си. Трябва да е било преди седмица. Нямаше да го забележа, ако не беше същинска горила. Обаче не видях лицето му, защото беше с гръб към мен.

— А тази жена виждали ли сте? — Подадох му снимка на Клеър. Той дълго се взира в нея, накрая промърмори:

— Никога. Такава мадама лесно не се забравя.

Актрисата в порнофилма закрещя с цяло гърло, симулирайки оргазъм, партньорът й я последва. Шелтън вероятно забеляза съжалението в погледа ми, защото гневно смръщи вежди. Благодарих му, той затръшна вратата под носа ми. Тръгнах да излизам, изведнъж Шелтън надникна навън.

— Хич не ми пука какво си мислите за мен, господин детектив Голяма клечка — изкрещя с треперещ глас. — Жена ми е в болницата, завързана за една от онези машини! Няма да й изневеря, докато е жива!

Пътят от сградата до колата ми се стори безкраен.

Влязох в паркинга на моргата, видях, че лъскавият златист лексъс на Клеър не е на обичайното си място, паркирах и изтичах в сградата. Научих, че са повикали доктор Пелтиър на местопрестъпление в Маунт Върсън, но скоро щяла да се върне. Уил Линди беше в канцеларията си, надникнах да му кажа „Добро утро“. Обширното помещение бе обзаведено с картотека и големи шкафове, дълъг бюфет, телевизор. Имаше дори нещо като килер, в който се съхраняваха видеокасетите.

Заварих Уил да ги подрежда върху една полица. Като ме чу да влизам, се обърна:

— Идваш да ми кажеш, че сте намерили проклетото нещо ли?

— Моля? За какво говориш?

— За масата, разбира се. — Той изпитателно ме изгледа. — Май не знаеш. Снощи е имало обир.

— Тук ли?

— Навън. — Линди поклати глава, изглеждаше едновременно озадачен и развеселен. — Някой е откраднал от склада маса за аутопсии.

— На кого е притрябвало такова чудо?

Той сви рамене:

— Беше в кашон без надписи. Може би крадците са си мислили, че задигат хладилник. Умирам да видя физиономиите им, когато отворят кашона… ако изобщо разберат какво има вътре.

Представих си наркомани, насядали около металната маса, които се питат за какво ли служат жлебовете от двете й страни.

— Откога правите аутопсии в склада? — пошегувах се.

Уил се засмя:

— Не остана време да я инсталираме преди официалното откриване — сглобяването е бавно, необходим е и водопроводчик. Тази седмица щяхме да… Не искам да те отегчавам с моите проблеми. Какво те води насам, детектив?

— Искам да погледна графика за аутопсиите през май.

— Аха — кой е бил тук и кой — на някое местопрестъпление.

— Именно.

— Гордея се, че имам богат архив, но тъкмо тези папки се пазят при доктор Пелтиър. — Той взе ключ от чекмеджето на бюрото си, заедно тръгнахме по коридора. Погледнах през прозореца, за да проверя дали Клеър не се е върнала. — Сигурно документите са ти необходими за някое разследване — продължи Уил.