Джак Кърли - Един от 100

Скуил влезе и зае председателското място, до него се настани сянката му Бърлю, както обикновено преживящ вестникарска хартия.

— Да побързаме, колеги. Имам доста грижи покрай онова евтино курве, дъщерята на преподобния Дейтън. Има ли нещо ново във връзка с убийствата на Нелсън и Дюшам?

Забелязах, че е възбуден, очите му блестяха — заради скандала с дъщерята на пастора му се предоставяше възможност да контактува с медиите — единственото, за което притежаваше талант.

Съвещанието вървеше мудно, колегите от другите участъци първи взеха думата и докато говореха, често се повтаряха. Още сутринта се срещнахме и обменихме мнения, но без вездесъщото присъствие на Скуил като посредник; докато слушах с половин ухо, си мислех, че само си губим времето. Тобайъс и Арчър бяха открили, че Дюшам е бил ищец по гражданско дело — повдигнал бил обвинение срещу някакъв клиент, който отказал да му плати за свършената работа. Нелсън пък преди две години бил арестуван в Пенсакола за проституиране. Разбира се, формално щяхме да проучим двата инцидента, но бях сигурен, че нямат отношение към убийствата. Въпреки това Скуил щеше да съобщи на репортерите, че полицията разполага с нови улики, които ще подпомогнат разследването.

Взех думата, след като колегите приключиха:

— Натъкнахме се на нещо странно, сър. В описа на вещите, открити при обиска на жилището на Нелсън, се споменава кутия, съдържаща банкови извлечения, писма, изрезки от вестници и така нататък. С Хари я намерихме, но беше празна.

Скуил високомерно махна с ръка и се впусна в обяснения, които щяха да бъдат уместни, ако провеждахме акция за набиране на средства за подпомагане бюджета на полицията:

— Допусната е грешка в описа. Неприятно ми е да го призная, но се случва често. Хората ни са малко и се преуморяват, нищо чудно, че…

— Обискът е извършен от Бил Харолд и Джамал Тейлър. Говорих с Тейлър — той потвърди, че описал всичко, което е било в кутията.

— В такъв случай става въпрос за кражба, Райдър. Невъзможно е да поставим денонощна охрана…

— Лепенката на вратата беше непокътната — прекъснах го. — Освен това е невероятно, че крадецът не е взел телевизора и парите от чекмеджето на нощното шкафче, а само куп хартийки.

Капитанът поклати глава, иронично се усмихна:

— Накъде биеш, Райдър?

— Всичко е описано в рапорта ни. Дюшам и Талмидж са се срещнали чрез обявите за запознанства, поместени в „Нюзбийт“. Исках да проверя дали изрезките, за които вече стана дума, са от същия вестник или от страницата с обяви на „Реджистър“. Може би престъпникът се е свързал по същия начин с Нелсън. Теорията е доста невероятна, но искам да изключа обявите като средство, чрез което убиецът подбира жертвите си.

Бърлю издаде звук, напомнящ оригване. Скуил намръщено го изгледа, после отново се втренчи в мен:

— Това не ти влиза в работата, Райдър. Ако не ме лъже паметта, двамата с Нотилъс трябва да се занимавате с психологическия аспект на престъпленията. Например какво означават посланията върху труповете?

— Нямам представа.

— Нима? Прекрасно. Това ще ви задам друг въпрос — известно ли ви е дали посланията са важни?

— За убиеца са важни. Но това не означава, че…

Той иронично се усмихна:

— Признавате, че са важни. Но вместо да се захванете с дешифрирането им, сте се хванали да търсите някакви изрезки от вестници.

— Засега това е единственото, за което можем да се хванем.

— Точно така! Правите се на интересни, но не сте свършили нищо. Нищичко! Нула! Кой е престъпникът? Какво го мотивира? Какво означават посланията, изписани върху труповете?

— Да не си въобразявате, че като докоснем думите, като по магия, ще проумеем значението им?

Усмивката му се разшири — като го гледах, повече ми приличаше на озъбена акула.

— Не ми хитрей, господинчо!

— Само обяснявах защо документите, които са изчезнали от жилището на убития, може би имат значение за разследването.

Скуил се облегна назад, сякаш изведнъж загуби интерес, и обяви:

— Остави детективите от съответните управления да вършат ежедневната работа, Райдър. Ако „Сопол“ не прави друго, освен да върви по петите на колегите си… — Той разпери ръце. -… значи съществуването му става излишно.

Хари побърза да се намеси:

— Именно като вървяхме по петите на колегите, разбрахме, че документите са изчезнали.

Капитанът се престори, че не го е чул. Изправи се и попита:

— Има ли някой друг, който да иска да се изкаже? — Тонът му недвусмислено говореше, че това няма да му е приятно. Огледа ни и добави: — Свободни сте. Следващия път се постарайте да изложите конкретни факти. — На излизане процеди „Сопол!“, като се постара всички да го чуят.