Джак Кърли - Един от 100

Докато колегите се изнизваха, с Хари не помръднахме от местата си, само се взирахме в ръцете си. Том ни потупа по раменете и печално промърмори:

— Май ви има зъб, момчета. Без основание ви натика в кучи задник. Ще се радвам пак да работим заедно.

— И ние — изръмжа партньорът ми.

Върнахме се в канцеларията, хвърлих на бюрото записките си:

— Скуил ни нарежда да водим разследването, после ни отзовава. Изпраща ни по задачи, после казва, че не сме необходими. Няма представа какво прави.

Хари се тръсна на стола:

— Грешиш, Карс. Скуил е наясно. Бедата е, че ние не сме.

Помъчих се да подредя обърканите си мисли.

— Ако СОППЛ предоставя улики, но някой проваля работата, екипът ще получи ли признание?

Погледът на партньора ми беше най-красноречивият отговор. Работехме почти денонощно, в замяна ни наричаха „некадърници“ — бях готов да се обзаложа, че Скуил вече е споделил с Хъмбри мнението си за нашите умения. Ала ако откриехме нещо, той щеше да заяви, че се е получило благодарение на колективните усилия на служителите и СОППЛ няма никаква заслуга. Започвах да чувам как часовникът отброява последните минути на отряда, след което щеше да прозвучи погребален звън.

Редакцията на вестник „Нюзбийт“ се помещаваше в сграда в южния район на града; от едната й страна имаше сляпа уличка, от другата — магазин „Направи си сам“, който явно беше фалирал. От вътрешната страна на остъклената врата с лепенка беше прикрепена табелка, която не прикриваше названието на предишните наематели — „ААА — печатарски услуги“. Отвъд вратата цареше мрак, надписът на табелката ме осведоми, че работното време е приключило преди половин час. С длани засенчих очите си и надникнах през стъклото. Помещението, служещо като чакалня, беше обзаведено с евтини пластмасови мебели и преградено с дълъг плот. В единия край на плота с лепенка беше прикрепен лист хартия с надпис: „Реклами и обяви“. Мизерната обстановка подсказваше, че „редакцията“ се състои от един служител, който е и репортер, и печатар, и завеждаш отдел „Реклами и обяви“. Погледнах в колко часа започват работа, взех от полицата до вратата най-новия брой на вестника, седнах зад волана и потеглих към моя остров. Пътувах на юг по №10, изведнъж колата ми напусна магистралата и потегли на север, сякаш в отговор на зов за помощ, изпратен от друг свят.

Ейва живееше в бяла къщичка в креолски стил в дъното на сляпа уличка. Сложих си тъмните очила, нахлупих бейзболната си шапка и се приведох над волана, като се стараех да остана незабелязан. От двете страни на алеята за коли се издигаха мирти и борове. На верандата имаше сандъчета с цветя, които бяха пожълтели като моравата пред къщата — явно отдавна не бяха поливани. Утринният вестник стърчеше от процепа на външната врата. Колата на Ейва беше на алеята. Телефонирах в моргата, обади се Вира Брейдън. Заговорих носово, с акцент на янки:

— Спешно трябва да говоря с доктор Даванъл.

— Съжалявам, но днес не е на аабота — провлече Вира. — Да й пеедам ли нещо, съъ?

— Почивен ден ли има? Аз съм Сандърсън от „Уонкуел Тестинг“. Да му се не види, тя ми каза, че почивният й ден е утре! Слушайте, имаме нови продукти, които искам да покажа на вашите хора…

В медения глас на Вира се усетиха капки жлъч:

— Тяябваше да е на аабота, господин Сандъъс, обаче се обади, че е болна. Оставете ми вашия номер, тя ще ви позвъни, ако намеи за необходимо да си напаави тууда.

Прекъснах връзката, набрах номера на Ейва. Включи се телефонният секретар. Не оставих съобщение, включих на скорост и потеглих.

Изминах две пресечки, завих обратно и паркирах зад колата й. Импулсивно грабнах маркуча и дълго поливах цветята и моравата — струваше ми се, че чувам как те жадно поглъщат живителната течност. Хрумна ми колко неправилно използваме думата „попивателна“ по отношение на човек, който си пийва, след като пристрастеността към алкохола буквално изсушава тялото и мозъка. Останах пред къщата петнайсет минути, но не почуках на вратата. Ако Ейва беше будна, сигурно ме беше видяла — оставих я да реши дали да излезе.

Първата ми задача сутринта бе да отида в редакцията на „Нюзбийт“ — по-нататъшната ми работа щеше да зависи от информацията, която евентуално щях да получа. Хари трябваше да отиде в прокуратурата във връзка с предишен случай. Очаквах да прекарам деня в ровене из документацията на „Нюзбийт“ и в съдебната зала. Усетих миризмата на мокра пепел още преди да завия по вече познатата улица. Сградата, в която до вчера се помещаваше редакцията на алтернативния вестник, днес беше изтърбушена от огъня. Сред развалините стърчаха почернелите от дима останки от печатарската преса и овъглените картотечни шкафове. Висока и слаба жена по черна риза и джинси отчаяно подритваше купчините пепел в дъното на сградата.