Джак Кърли - Един от 100

В продължение на трийсетина минути разговаряхме като приятели, които не са се виждали отдавна — за времето, за омразата ни към индийската кухня. За умозрителната красота на парк Белинграт. Разказах й как навремето в Мобийл се организираше карнавал по случай Марди Гра — последния ден преди великите пости — години преди подобно събитие да стане нарицателно за Ню Орлийнс.

Научих, че Ейва Даванъл е на трийсет години, че баща й е хирург-ортопед, а майка й — учителка по френски. Беше родена и израснала във форт Уейн, Индиана. Каза ми, че била тринайсетгодишна, когато прочела „Анатомия“ от Грей и се зарекла да стане лекарка. От четири месеца живеела в Мобийл, но днес за пръв път стъпвала на брега. Открих, че обича тишината, и когато от време на време разговорът секваше, не се чувствахме неловко.

След около четвърт час настроението й се промени, прекъсванията в разговора изведнъж станаха тягостни. Очите й започнаха да се стрелкат встрани, погледът й се позамъгли. Приведе се, потърка челото си и възкликна:

— Боже, колко съм разсеяна. Забравих в колата копието от протокола. Ей сега ще го донеса.

— Не ми е необходимо в момента. Ще изчакам крайното заключение.

— Не е честно да не го предам, след като пътувах по море и суша, за да го донеса. — Усмивката й беше пресилена, все едно се опитваше да се усмихне, докато вдига тежести.

— Ако не ви затруднява, направете кратко обобщение на приликите и разликите между двамата мъртъвци.

Ейва отново потърка челото си:

— Поразена бях колко еднакви са телата им, все едно бяха близнаци; но ако бяха братя, Дюшам щеше да изглежда така, сякаш е отделял много повече време за фитнес — мускулите му бяха много по-развити особено в горната част на тялото.

— Много интересно наблюдение — промърморих. — Засега тази информация ми е достатъчна.

Тя се изправи:

— Все пак ще донеса протокола.

— Ще ви придружа — предложих. — Тъкмо ще ви покажа екзотичните гледки под къщата. Бас държа, че ще си паднете по моето кану.

Ейва ми подаде чашата си:

— Налейте ми още една водка, моля. С повече тоник. Връщам се веднага.

В съзнанието ми нахлуха призрачни сенки от миналото; спомних си как първият ми партньор Бен Ашли, когото всички наричаха Мечока, все намираше причина да ме накара да сляза от патрулката: „Купи ми дъвка, Карсън.“ „Бъди добро момче, бягай да ми вземеш цигари.“ Редовно ме изпращаше да му купувам храна от закусвални, вместо да използваме услугите на заведения, обслужващи шофьорите, без да слизат от колите. Спомних си и как изпадаше в отвратително настроение, преди да ме отстрани по някакъв повод. Отначало си мислех, че се държи така с мен, защото съм новак, или се прави на началник, по-късно проумях истината.

Приготвих още две питиета, върнах се на терасата и с натежало сърце зачаках Ейва да се върне. След малко тя се появи с голям кафяв плик. Отново ме лъхна миризма на мента, този път много по-силна. Ейва завъртя глава, сякаш да разкърши врата си. След две минути звънливият й смях огласяше скромния ми дом.

Типичните признаци бяха налице, но трябваше да се уверя в предположението си. Плеснах се по челото:

— Мамка му! Трябва да изнеса боклука. Ако го забравя, мравките ще плъзнат навсякъде.

— Мрафки. Рашбира се — завалено произнесе Ейва. — Много шъ нахални.

Извадих от кофата торбата със смет, слязох по дървената стълба. Гостенката беше заключила колата си, затова се наложи да използвам метална щанга, която пъхнах между вратата и прозореца. Операцията ми отне само няколко секунди. В жабката имаше обичайните вещи плюс няколко пакетчета дъвка и ментови бонбони. Опипах пространството под дясната седалка. Не намерих каквото очаквах. Плъзнах ръка под другата седалка, докоснах книжен плик, нещо избълбука. Вътре имаше еднолитрова бутилка с евтина водка, една трета от съдържанието липсваше. Като я извадих, отвътре изпадна касова бележка. Под името на магазина бяха названието и цената на напитката, датата и часа, когато е направена покупката.

19:01. Тази вечер.

Господи! Преди да цъфне на прага ми, Ейва беше изпила около триста грама шейсетградусов алкохол. Нищо чудно, че изглеждаше толкова лъчезарна — лицето й е било озарено от вътрешния огън. Ала този огън трябваше да се поддържа с гориво, което не се съдържа в разредените напитки, затова тя бе отскочила до колата, за да „зареди“ отново.

Бившият ми партньор Мечока беше алкохолик, който отпиваше от бутилката, скрита под седалката на колата, докато ме изпращаше за цигари или сандвичи. Работих с него десет месеца и отлично познавах признаците; знаех още, че щом Ейва изглежда почти нормално, след като е изпила такова количество твърд алкохол, това не й е за пръв път. Явно имаше достатъчно опит, за да разиграва подобни номера — отпиваше като истинска дама от разредената водка, но нарочно беше оставила протокола в колата, та изпита ли необходимост от нещо „по-твърдо“, да има извинение да се подкрепи от скритата бутилка. Алкохолиците са невероятно изобретателни по отношение на тайното пиене.