Джак Кърли - Един от 100

— Как реагира момчето?

— Аааа! — изстена госпожа Беноа. Огледа се, сякаш за пръв път виждаше стаята. — Ааааа! — изстена отново, размаха юмруци.

Племенницата й продължи:

— Видях го през отворената врата. Седеше пред телевизора; звукът беше изключен, но момчето сякаш го чуваше и не забелязваше суматохата отвън. По време на посещенията забелязах, че предпочита да гледа телевизия в чакалнята, вместо да общува с другите деца.

— Все пак влязохте ли в къщата?

— Тази жена беше толкова силна, че шерифът повика трима полицаи, за да я отведат — сам нямаше да се справи.

— Била е особена… — промърморих. — Говоря за къщата.

Папката, побутвана от пръстите й, отново пропълзя към мен.

— Полицаите снимаха всичко. Поисках копия от фотографиите, за да ги приложа към досието. Едва тогава разбрах защо поведението на Уил е толкова странно.

— Рапчетата — прошепна старицата. — Рапчета.

Измъкнах папката изпод пръстите на госпожа Клей, отворих я. На първата снимка бе фотографирана двуетажна дървена къща, зад която се простираха памукови плантации. В далечината се виждаха дървета, вероятно издигащи се на брега на река Тамбигби, сред които надничаха две изкорубени рибарски корабчета.

Гледах снимка след снимка, изведнъж изпитах усещането, че фотографът ми показва пътя. Мебелировката беше оскъдна. В дневната имаше два сгъваеми стола, единият беше обърнат към телевизора в ъгъла. Приемникът работеше, ако се съди по цветовете, излъчваха някакво анимационно филмче. „Преминахме“ в трапезарията. Квадратна дървена маса, до нея един стол. В кухнята — също. На пода имаше чиния за куче, под която беше подложен вестник.

— Каква порода беше кучето? — попитах.

— Нямаха куче — отговори госпожа Клей, без да ме погледне. Следваща снимка — килер до кухнята. Към стената с гвоздеи бяха прикрепени въжета с различна дължина, краищата им бяха омотани с прозрачна лепенка. Стените бяха боядисани в сиво. Стори ми се, че върху едната пробяга сянката на момченце. Примигнах, сянката изчезна.

— Стаите на горния етаж изобщо не бяха мебелирани — промълви Вилина Клей.

Следващата снимка беше на дървена барачка.

— Беше на двайсетина метра от къщата — обясни жената.

Бяла врата с две солидни ключалки.

Погледнах друга фотография и сякаш се озовах в тъмна стаичка с мръсен циментов под. Прозорците бяха облепени с черни лепенки. В средата на помещението стоеше дълга маса, по краищата й на всеки няколко сантиметра бяха пробити дупки, през които минаваше въже. Над нея висеше лампа с абажур, напомняща механично цвете. Два розови маркуча висяха от тавана.

— Божичко, какви са тези тръби? — прошепна Хари.

Следващата снимка отговори на въпроса му — розовите змиевидни маркучи водеха към големи мехове, окачени на гредите на тавана, единият още беше пълен с вода.

Госпожа Клей извади носната си кърпичка и изхлипа:

— Горкичкият Уили Линди, горкото момче!

— Рапчета! — изкрещя старицата.

— Извинете. — Госпожа Клей отново избърса сълзите си, стана и се приближи до леля си.

— Рапчета, рапчета! — повтори старицата и замахна с юмрук, сякаш се опитваше да прикове в съзнанието си някаква изплъзваща се представа.

Благодарихме на госпожа Клей за съдействието и се отправихме към следващата „забележителност“ в този парк на ужасите.

Малката къща на Линди се намираше сред миниатюрна горичка от малки палми и високи папрати. Пилотът се оказа прав, когато предвеща буря — вече валеше проливен дъжд. Махнахме на полицаите с дъждобрани, които бяха на пост, пъхнахме се под жълтата лента и влязохме в къщата. В дневната имаше дървен стол и телевизор. Нищо повече. В трапезарията — само малка маса и друг дървен стол. „Декорът“ беше предсказан от снимките в папката на госпожа Клей.

В спалнята нямаше легло, само дюшек на пода. Дрехите в гардероба бяха подредени като по конец.

Имаше още една стая, на вратата й беше монтирана скъпа солидна ключалка.

— Намерихме я отключена — поясни Хари. — Явно е бързал.

Влязох в стаята. Върху дълга маса бяха поставени различни електронни устройства включително компютър и монитор. Две от устройствата приличаха на видеокасетофони. В ъгъла стоеше видеокамера, монтирана на триножник. Безброй кабели като змии пълзяха по пода.

— Система за видеозаписи и монтаж на филми — обясни Хари. — Карл Тейлър от отдела по електроника каза, че е аматьорска, но качествена. Имало дори устройство за специални ефекти.