Джак Кърли - Един от 100

— Задава се буря — отбеляза пилотът.

— Отстранявам те от разследването, Райдър. Това е само първата стъпка. После ще изхвръкнеш от полицията.

Скуил се нахвърли върху мен още щом слязох от хеликоптера, който се приземи на паркинга на мотела в центъра на града. До капитана стоеше новият му лакей Боби Ниланд, който междувременно се беше снабдил с нови тъмни очила.

Изскърцаха гуми, колата на Хари влетя в паркинга. Втурнах се към него.

— Намерихте ли Ейва? — изкрещях.

Той поклати глава:

— Още не сме. Натъкнахме се на странна находка в мазето на Линди.

Скуил се приближи до нас — от гняв се беше зачервил като домат. Ниланд очевидно се чувстваше много уютно под крилото му и се перчеше като пуяк.

— Кажеш ли още една дума, и ти ще изхвръкнеш, Нотилъс!

Хари не му обърна внимание, а продължи:

— В мотела те чака една жена, Карс. Ето какво ми разказа…

Ниланд побърза да се намеси — явно искаше да докаже на шефа си, че не е сгрешил в избора:

— Слушай какво ти казва капитанът, Нотилъс. Иска черната ти мутра да си затвори устата…

Хари леко се извърна и заби юмрук в корема му. Онзи изстена, краката му се подкосиха, стовари са на асфалта като чувал с картофи.

— И двамата сте арестувани за нападение върху полицай, изпълняващ служебните си задължения. Спукана ви е работата!

Две патрулки с включени сигнални лампи завиха по улицата, той замаха на шофьорите. Ниланд се подпря на коляно, помъчи се да стане, от носа му висеше зеленикав сопол. Скуил разпери розовите си пръсти и заизброява:

— Нападение над служебно лице, неподчинение, лъжи…

— Личи си, че не сте достатъчно компетентен, сър — казах, като се стараех да говоря спокойно. — Може би трябва да прекарвате повечко време в залата за аутопсии.

Той рязко се обърна към мен:

— Какви ги дрънкаш, Райдър?

Усмихнах се, а той се облещи — явно не очакваше подобна реакция.

— Спомняте ли си откровения ни разговор край масата за аутопсии, сър? За заместник-началника Плакет и други събития. Ако желаете, ще опресня паметта ви.

Той пресилено се усмихна:

— Халюцинираш, Райдър. Съветвам те да се обърнеш към психиатър. Ще имаш достатъчно свободно време.

Патрулките спряха наблизо, въртящите се лампи обагриха в червено лицата ни.

— Вероятно сте пропуснали да забележите, че просекторите непрекъснато говорят.

— Моля?

— Лекарят, който извършва аутопсията, непрекъснато говори. Нима си въобразявахте, че говори на вас? — Измъкнах от джоба си белия плик, който ми беше дала Ейва, отворих го, извадих аудиокасета, подхвърлих му я, той едва не я изпусна. — Записващото устройство не се е изключило след аутопсията, откровеният ни разговор е документиран на лентата. Уверявам ви, че качеството на записа е отлично. За всеки случай направих няколко копия. И така, сър, можете да съобщите на всеослушание как от парче лайняна глина сте изваяли новия началник на полицейските служби… или…

— Или какво? — прошепна Скуил. Беше пребледнял като платно.

— Или да поздравите двама ни с Хари за отличната работа на СОППЛ и да ни пожелаете в бъдеще да постигнем още по-големи успехи.

Ниланд изхърка и повърна върху лъскавите черни обувки на капитана.

— Яко драйфа момчето — отбеляза моят партньор.

— Първо ще ти покажа нещо — каза Хари, докато вървяхме към мотела. — После ще те заведа при една жена. — Линди е израснал пред очите й. — Подаде ми голям кафяв плик. — Погледни това. Получихме го от шерифския отдел в окръг Чакто. Нашият човек е израснал във ферма близо до Бътлър.

Отворих плика, извадих снимки, изпратени по факса.

Снимка на Ейва, направена при задържането й в шерифството в Чакто. Профил и анфас. Номер на арестантката.

Всъщност не беше Ейва, а жена, която много приличаше на нея. Носът й беше малко по-дълъг, челото — по-широко, очите й бяха като на риба или на влечуго.

Хари изчака да се съвзема от изненадата и обясни:

— Майката на Линди. Задържана е за малтретиране на сина си и по други обвинения, едно от които е, че държала момчето в килера, завързано с вериги. — Той въздъхна. — Ще ти спестя описанието на другите мъчения, само ще кажа, че са плод на болен мозък. По това време Уил е бил на шестнайсет. След две години тя умряла в затвора от остра цироза.

— Когато Ейва се е появила на събеседването за работа… — започнах, Хари ме прекъсна:

— Нишките в главата на нашето момче съвсем са се объркали.