Джак Кърли - Един от 100

— Кой се обажда, мамка му?

— Твоят любим началник, Карсън.

Том Мейсън. Не е чудно, че не го познах — като никога говореше бързо, почти нормално. Завих към магистралата, продължих трескаво да изчислявам времето, което ще ми е необходимо да се придвижа до Мобийл — в най-добрия случай щях да бъда там след около два часа. А после… какво?

Движех се с толкова висока скорост, че другите превозни средства сякаш бяха приковани към платното. Изведнъж в огледалцето за обратно виждане проблеснаха светлини. Щатската полиция! Предположих, че двамата селяндури с камиона са се оплакали, отпуснах газта, като се питах как да ги убедя да не ми губят времето. Въртящите се лампи върху полицейската кола осветиха купето на джипа; изругах, отбих на банкета. Шофьорът на патрулката натисна клаксона, профуча край мен — подал беше ръка навън, махаше да го последвам. Залепих се за неговата кола, той включи сирената; другите превозни средства ни правеха път, което ни позволи да се движим със сто и осемдесет километра в час чак до железопътния кантон. Там вече чакаше голям хеликоптер на щатската служба за сигурност. Махнах на шофьора, който ми беше проправял път, изтичах към хеликоптера. Пилотът се втренчи в мен през тъмното стъкло на шлема си.

— Не знам кой си, братле — изкрещя, за да надвика воя на двигателя, — но със сигурност имаш приятели по високите етажи. — Подаде ми шлем, машината се издигна във въздуха. Спомних си церемонията по случай откриването на обновената морга. Кой разговаряше с главния прокурор като със стар приятел?

Клеър.

Помъчих се да се успокоя и да се съсредоточа върху Уил Линди. Кой е имал достъп до графика за аутопсиите? Линди. Това му е давало възможност да „насочва“ труповете, да убива през нощта преди дежурството на Ейва, за да й „достави“ нов мъртвец.

Но какъв е мотивът му? Какво цели с „насочените“ аутопсии? Извратено воайорство? Ако е така, защо никога не съм го виждал да присъства на аутопсиите? Мислено проследих етапите, следващи процедурата — протокол, резултати, заключения. Просекторът описва всяко свое действие, като диктува в микрофона…

След това по записа се изготвя протокол, който се съхранява в картотеката… Пилотът натисна бутон на командното табло, заговори в микрофона, прикрепен към шлема му. Пресегна се и нагласи моя микрофон:

— Теб търсят.

Гласът на партньора ми изпращя в слушалките.

— Какво става? — изкрещях.

— Изглежда, Ейва и Линди са безследно изчезнали.

Ледени пръсти се вкопчиха в сърцето ми.

— Клеър при теб ли е?

— Да — Питай я кой отговаря за касетите с видеозаписите от аутопсиите.

След няколко секунди той отговори:

— Линди. Предава ги на човека, който изготвя протокола, после ги картотекира. Доктор Пелтиър каза, че микрофонът и всичко останало са свързани с устройство в неговия кабинет.

— Какво означава „всичко останало“?

Чух някаква шумотевица, после гласа на Клеър.

— Какво става, Хари?

— Почакай, Карс. В момента пристига нова информация… при това доста странна.

— За Ейва ли? Говори!

— Задръж така.

Чакането ми се стори безкрайно. Най-сетне гласът на Хари, придружен от силно пращене, отново прозвуча в слушалките:

— Не само микрофонът, но и камерите са свързани с кабинета на Линди — това е част от охранителната система, инсталирана след инцидента с бомбата. Видеокамери са монтирани в коридорите, до входната и задната врата и така нататък. Свързани са с мониторите и записващите устройства в малкото помещение до кабинета му.

Пилотът форсира двигателя, ревът на машината заглуши гласа на Хари.

— Говори по-високо! — извиках. — Не те чувам.

— Линди е пренасочил някои камери — големи са колкото гумички на молив и са почти незабележими. Четири са разположени под различен ъгъл над масата за аутопсии. Наблюдавал е процедурите, Карсън!

Чуха се гневни гласове, после партньорът ми отново заговори:

— Открих хора, които познават житието и битието на добрия Уил Линди. Скоро ще бъдат в Мобийл. Обаче възникна проблем…

— Скуил! — процедих.

— Направо ми скъса нервите. Не знам дали да не му отсека главата!

— Не му обръщай внимание. Мога да се справя с него.

— Сигурно, братко, но той заплашва да ме изхвърли от работа.

— Научихте ли нещо за Ейва? Хари?

Нещо изпращя, чух викове, после гласа на Скуил:

— Как ще ти хареса да работиш в супермаркет, Райдър? — Последва ново пращене, после настъпи тишина.

В далечината зърнах сивосинкавите води на залива Мобийл; от запад прииждаха начумерени облаци.