Джак Кърли - Един от 100

Затова изчаква. След като Колифийлд е назначен, Линди замисля сатанински план. Познава Мюлер или го избира случайно. Отдавна работи в моргата и знае, че приемането на определени химикали води до смърт, подобна на тази при инфаркт. Освен това е много сръчен — доказал го беше многократно, като поправяше ту това, ту онова. Направата на бомбата едва ли го е затруднила — материалите се продават във всеки железарски магазин, указанията се предлагат по Интернет. По график Клеър трябва да извърши аутопсията на следващия ден, но той познава обичая й да преотстъпва „честта“ на новаците. Издебва от засада Мюлер, вкарва бомбата, инжектира му химикала, обажда се на 911. Мюлер се озовава в моргата, Колифийлд разрязва трупа и активира бомбата.

Господи, връзва се!

Но защо е искал да отстрани Колифийлд? Защото поради неизвестна причина го мрази или иска някой друг да бъде назначен на неговото място.

Имало е само един съперник на Колифийлд.

Ейва!

Започнах да натискам бутоните на телефона, но толкова бързах, че непрекъснато грешах номера, накрая колата едва не полетя в пропастта. Спрях на банкета, дълбоко си поех въздух, отново се помъчих да се свържа с Ейва, но явно тук мрежата на мобилния оператор нямаше покритие. Включих на скорост, като луд подкарах надолу по стръмния планински път; задницата на джипа поднесе, едва не връхлетях върху камион, който се движеше в насрещното платно. Двамата мъже в кабината гръмко запсуваха, показаха ми среден пръст. Отново занатисках бутоните на телефона.

— Нотилъс! — сопна се Хари. Едва го чувах, сякаш се намираше на другия край на вселената.

— Провери къде се е намирал Уил Линди по времето, когато са били извършени убийствата! Мисля, че посланията са отправени към Ейва, но изпрати хора да охраняват и Клеър. Ще пристигна в Мобийл най-рано след четири часа. Дръж ме в течение. Ако телефонът ми дава заето, не се отказвай — предстои ми да проведа много разговори.

— Добре.

Превключих на по-ниска скорост, джипът заора в чакъла на банкета, отново излезе на платното.

— Хари, чакай! — извиках.

— Още не съм прекъснал.

— Внимавай с Линди, братко. Сматам, че е опасен.

— Ще се държа с него като с динамит. Побързай, братко.

Хвърлих телефона на седалката до мен, в този момент джипът пак подскочи, кривна вдясно, изпуснах волана. Дърветата се втурнаха срещу мен, натиснах до дупка спирачката, колелата отдясно попаднаха в канавката. Превключих на първа — никакъв резултат. Джипът си остана в канавката. Закрещях, запсувах, заудрях с юмруци по волана, накрая изскочих навън… тъкмо когато камионът, който едва не изблъсках от пътя, спря зад мен.

— Извинете! — извиках. — Помогнете ми да изкарам джипа. Спешно е.

Двамата мъжаги скочиха от кабината, лицата им пламтяха от гняв.

— Мръсно копеле, опита се да ни изблъскаш. Така ще те подредим, че ще те закарат право в спешното отделение… — изрева единият; цапардоса ме зад ухото, полетях към спътника му. Онзи замахна, за щастие в последната секунда го блокирах, ударих го с лакът в зъбите и той падна на колене. Приятелят му изтича до кабината на камиона, грабна бейзболна бухалка и тръгна към мен, като заплашително я размахваше:

— Ще ти пръсна тъпата глава…

Измъкнах револвера от кобура, прикрепен към глезена ми. Куршумът улучи напуканото предно стъкло на камиона, по таблото се посипаха стотици блестящи късчета.

— ВЕДНАГА изкарайте джипа ми! — изкрещях и за по-голям авторитет пуснах още един куршум във фара на нещастното им возило.

Двамата заповтаряха „Да, сър, да, сър“, сякаш бяха английски икономи, след трийсет секунди колата ми отново беше на платното. Прострелях гумите им, седнах зад волана. Телефонът иззвъня. Сграбчих го, като си повтарях: „Кажи ми, че нищо лошо не й се е случило. Дано е в безопасност!“

Хари с престорено равнодушие ми съобщи информацията:

— Доктор Пелтиър е на работа. Няма и следа от Линди. Отсъства за пръв път от три години.

— Ами Ейва?

— Колата й е на паркинга, но…

— Може би е вкъщи. Търси я!

Оставаха ми повече от четири часа път до Мобийл. Помъчих се да си спомня всичко за шофирането при спешни случаи, което бях изучавал в курса към полицията. Телефонът отново иззвъня.

— Казвай! — изръмжах нетърпеливо.

Чух как Хари разговаряше с някого, после в слушалката прозвуча непознат глас:

— Карсън, завий на север по магистралата. На двеста и седемнайсетия километър има малък железопътен кантон. Там ще те чака хеликоптер.