Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

С жест посочих към задния двор. Той кимна и тръгнахме нататък.

— Палатката, да — каза той. — Подходяща е за този разговор.

Черната палатка нямаше врата, нито цип, само тежки крила, които се отмятаха отпред. Пъхнах ръце и ги разтворих, влязох, министър-председателят Волков ме последва.

Вътре не проникваше никаква дневна светлина, имаше само керосинови лампи, поставени в ъглите. Бяха сложени дървена масичка и столове, сякаш беше планиран пикник, но не се насочих към тях. За този разговор на четири очи — между мен и човека, за когото се твърдеше, че е отговорен за жестоките кланета на невинни граждани, човека, представляващ държавата, която може би стоеше зад ужасяващата заплаха, надвиснала над страната ми — предпочитах да остана прав.

— Президентът Чернокев беше доста разтревожен от провокативните ви военни действия през последните трийсет и шест часа — каза той. Със силния си акцент, думите сякаш падаха от устата му, особено „провокативни“.

— Просто учения — казах.

Кисела усмивка премина и угасна на устните му.

— Учения. — Думите прозвучаха още по-стипчиво на езика му. — Както през 2014-а.

През 2014 година, след навлизането на Русия в Украйна, Съединените щати пратиха два бомбардировача с технология „Стелт“ в Европа за „учения“. Посланието беше повече от ясно.

— Като тогава, да — отговорих.

— Но много по-мащабни — отбеляза той. — Със самолетоносач и ядрени подводници в Северно море. Учения на самолети със „Стелт“ над Германия. И разбира се, общи учения в Латвия и Полша.

Две страни, които вече са членки на НАТО. Едната има обща граница с Русия, а другата, Полша, не е далеч, на югозапад от Беларус.

— Включително симулиране на ядрен удар — добави той.

— Русия наскоро направи същото — отбелязах.

— Не на осемдесет километра от вашата граница. — Стисна челюст, лицето му стана квадратно. В думите му имаше предизвикателство, но и страх.

Истински страх. Никой от нас не искаше война. Никой от нас нямаше да спечели. Въпросът винаги беше докъде могат да ни предизвикват. Затова трябваше да сме толкова внимателни при начертаването на границите. Останеше ли прекрачването на тези граници без последствия, губехме доверие. Ако те ги прекрачеха и ние отговорехме, тогава резултатът щеше да е нежелана и за двете страни война.

— Господин министър-председател — казах, — знаете причината за поканата. Вирусът.

Той премигна, изви гъстите си вежди, сякаш се изненада от продължението. Но реакцията му беше престорена. Знаеше, че едното следва другото.

— Открихме вируса преди около две седмици. И когато го направихме, първата ни мисъл беше колко уязвими ставаме за военно нападение. Ако вирусът имаше за цел да обезвреди военната ни мощ, щяхме да сме под заплаха от удар. Затова, господин министър-председател, веднага направихме две неща. Най-напред преобразувахме наново континенталните си системи тук, у дома. В основни линии започнахме отново. Може да го наречете повторно изобретяване на колелото или обратно инженерство, както предпочитате. Изградихме наново операционните си системи без връзка с каквото и да е устройство, което би могло да бъде заразено от вируса. Нови сървъри, нови компютри — всичко беше подменено.

Започнахме с най-важните неща — системите ни за стратегическа отбрана, военноморските съдове с ядрени реактори и се уверихме, че при преобразуването вирусът не е наличен. И след това продължихме. С радост мога да ви съобщя, господин министър-председател, че завършихме успешно тази операция. Работихме денонощно през тези две седмици, но успяхме. Изградихме наново цялата военна оперативна инфраструктура на Съединените щати. Ние сме създали тези системи в края на краищата, така че не беше чак толкова трудно да го направим отново, колкото може би ви се струва.

Волков ме слушаше стоически. Не ми вярваше, както и аз на него. Не бяхме обявили никаква част от работата си. Повторното изграждане на военната ни инфраструктура беше приключило, по очевидни причини в пълна секретност. Възможно беше да реши, че блъфирам. Не можеше да потвърди нито една моя дума.

Затова сега щяхме да поговорим по въпроси, които той можеше да провери.

— Второто, което направихме в същото това време — продължих, — е да се уверим, че сме прекъснали връзката между военната ни структура отвъд океана с всичко, което се намира тук, в страната. Извършихме същия тип обратно инженерство. Казано накратко, всички компютризирани системи в нашия европейски арсенал, които зависеха от континенталната ни инфраструктура, бяха заменени с нови. Направихме ги независими. Искахме да се уверим, че ако системите ни в Съединените щати се сринат, ако всичките компютри бъдат съсипани…