Той разтвори ръце.
— А нашият вирус представлява безшумно нападение на чистач. Влязохме тихо и заразихме максимален брой устройства. Не искаме откуп. Искаме да заличим всичките ви файлове.
— А архивните файловете също са безполезни — каза Дитер Кол, поклащайки глава. — Защото сте заразили и тях.
— Разбира се. Вирусът е заразил и архивните файловете със самото създаване на архив на системата.
— Това са бомби с часовников механизъм — казах. — Стоят скрити в устройствата и чакат да бъдат задействани.
— Да.
— И денят е днес.
Присъстващите в стаята се спогледахме. Аз разполагах с няколко часа, за да го осмисля. Оги ми беше обяснил всичко в правителствения хеликоптер. Вероятно тогава съм изглеждал също толкова сащисан, колкото бяха всички останали в момента.
— Значи разбирате какви ще са последствията — каза Оги. — Преди петдесет години сте имали печатни машини и индиго. Днес имате само компютри. Преди петдесет години — в повечето случаи дори преди десет или петнайсет години — не сте разчитали на връзката с интернет за такава огромна част от дейностите си. Но сега вече го правите. Това е единственият начин, по който действате. Ако ви го отнемат, нямате резервен вариант.
Стаята тънеше в тишина. Оги гледаше в обувките си, може би от уважение или като извинение. Той имаше огромна заслуга да се стигне до ситуацията, която описваше.
— Дайте ни насока… — Ноя Барам разтри слепоочия.
— Ами — Оги започна отново да се разхожда, — примерите са безкрайни. Да речем: ще спрат асансьорите. Скенерите в хранителните магазини. Подпечатването на билетите за автобусите и влаковете. Телевизиите. Телефоните. Радиостанциите. Светофарите. Скенерите за кредитни карти. Домашните аларми. Лаптопите ще изгубят целия софтуер, всички файлове, всичко ще бъде заличено. Компютърът ще бъде само една клавиатура и черен екран. Електроснабдяването ще бъде силно засегнато. Което означава проблем с хладилниците. Другаде — с климатиците. Водата — ами, вече видяхме въздействието върху пречиствателните станции. Скоро в Америка ще има недостиг на чиста вода. Това ще доведе до здравословни проблеми в огромен мащаб. Кой ще се грижи за болните? Болниците? Ще имат ли те възможност да ви лекуват? В днешно време хирургическите операции се извършват с помощта на мощни компютри. А те няма да имат достъп до нито едно ваше медицинско изследване онлайн. И изобщо дали ще ви лекуват? Имате ли здравна осигуровка? Можете ли да докажете кой сте? С карта в джоба? Няма да са в състояние да проверят и да потвърдят кой сте. Нито пък ще могат да поискат от вашия застраховател да заплати лечението. И дори да се свържат със застрахователната компания, тя няма да знае дали вие сте техен клиент. Имат ли написани на ръка списъци на застрахованите при тях? Не. Всичко е на компютри. Компютрите са били заличени. Болниците безплатно ли ще работят? Никакви уебсайтове, разбира се. Никаква електронна търговия. Поточните линии. Машините във фабриките. Платежната ведомост. Самолетите ще останат на земята. Дори влаковете няма да могат да се движат на повечето места. Колите, поне тези, които са произведени след 2010-а или там някъде, също ще бъдат засегнати. Съдебната документация. Социалните грижи. Базата данни на силите на реда. Разпознаването на престъпниците от местната полиция, съгласуването на действията с другите щати и федералното правителство чрез споделяне на данните — всичко това ще е невъзможно. Банковата документация. Мислите си, че имате десет хиляди долара в спестовната сметка? Петдесет хиляди в пенсионния си фонд? Мислите си, че имате пенсия, която получавате всеки месец? — Той поклати глава. — Нямате, щом компютърните файлове и техните архивни файлове са заличени. Банките имат ли големи пачки пари в брой с името ви върху тях, заключени в трезор? Разбира се, че не. Всичко това са данни.
— Мили боже! — Канцлер Рихтер изтри лицето си с носна кърпа.
— Разбира се — продължи Оги, — банките са сред първите компании, които са осъзнали своята уязвимост и са съхранили част от документацията в отделени системи. Но ние вече сме ги заразили. Те бяха първият бранш, в който се прицелихме. Затова отделените им системи вече са поразени. Финансовите пазари. Вече не са тържища. Всичко е електронно. Цялата търговия на Американската борса ще спре. Функциите на правителството, разбира се. Правителството зависи от постъпленията на средства. От данъка общ доход. От събирането на търговски такси, акцизи и други подобни. Всичко това ще е изчезнало. Откъде правителството ще намери пари, за да работи, доколкото това изобщо е възможно? Паричният поток изведнъж ще се сведе до размяната на пари в брой. А откъде ще идват пари в брой? Няма да може да отидете до банката си, нито до близкия банкомат, да изтеглите пари в брой, защото банката няма да знае, че сте й клиент. Икономиката на страната ще забуксува. Цели индустриални сектори, зависещи преди всичко от интернет, няма да оцелеят. Другите ще бъдат тежко засегнати. Вследствие на това неизбежно ще се стигне до масова безработица, огромно намаление на възможностите за кредитиране. На фона на тази рецесия вашата Голяма депресия от 30-те ще е само лека засечка. Паника — продължи Оги, — ширещата се навсякъде паника. Нападения над банки. Разграбване на магазини за хранителни стоки. Бунтове. Вилнееща престъпност. Огнища на заболявания. Редът в обществото ще изчезне. А дори не съм споменал сферата на действие на военните и вътрешната сигурност. Проследяването на терористи. Извършване на наблюдения. Високотехнологичните ви военни самолети няма да могат да излетят. Изстрелването на ракети? Изключено. Радари и сонари? Телекомуникацията на армията? Край с тях. Съединените щати ще бъдат уязвими за нападение така, както никога не сте били. Военната ви отбрана ще се върне на нивото от деветнайсети век срещу врагове със способности от двайсет и първи.
Читать дальше