Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Да.

— Звучи, сякаш тази промяна на BGP таблиците постига същото.

— Постига го. И както можете да си представите, е много сериозно. Доставчикът на услугата не може да не я осигурява на своите клиенти. Това е предназначението му. Трябва да вземе мерки веднага, за да оправи проблема, в противен случай ще изгуби клиентите си и ще прекрати дейността си.

— Разбира се — съгласи се Ноя.

— Грешно насочване, вече го казах. — Оги размаха ръка. — Използвахме BGP таблиците и DDoS атаките като платформи за завземане на сървърите.

Ноя вирна брадичка, вече схващаше. Аз имах нужда да ми бъде обяснено още веднъж.

— И така, когато доставчиците се съсредоточат върху отстраняването на един належащ проблем, вие се промъквате и внедрявате вируса.

— Доста точно описание, да. — Оги неволно грейна от гордост. — И тъй като вирусът е спящ, защото е скрит и не извършва никакви злонамерени операции, остава незабелязан.

— Колко време остава спящ? — попита Дитер Кол.

— Години. Мисля, че започнахме… — Присвил очи, Оги вдигна поглед нагоре. — Преди три години?

— Вирусът остава спящ цели три години?

— В някои случаи — да.

— И колко сървъра заразихте?

Оги пое дъх като дете, което се приготвя да поднесе лоша новина на родителите си.

— Вирусът е програмиран да стигне до всяко устройство, което получава интернет услуга от доставчика.

— И… — Кол се спря, сякаш се уплаши да довърши думите си, страхуваше се да отвори вратата на тъмния килер и да открие какво се крие вътре. — Приблизително колко интернет доставчика заразихте?

— Приблизително ли? — Оги сви рамене и обяви: — Всички.

Присъстващите посърнаха при тези думи. Рихтер, когото вече не го свърташе, стана от стола си и скръстил ръце, се облегна на стената, Ноя прошепна нещо на помощника си. Хората с огромна власт се чувстваха безпомощни.

— Ако сте заразили всички интернет доставчици в страната, а тези доставчици на свой ред са предали вируса на всеки клиент, на всяко устройство, това означава… — Дитер Кол рухна на стола си.

— Че сме заразили буквално всяко устройство, което използва интернет в Съединените щати.

Министър-председателят и канцлерът ме погледнаха, и двамата с побелели лица. Атаката, която обсъждахме, беше насочена към Америка, но те добре осъзнаваха, че следващата цел са техните страни.

Което отчасти беше и причината да поискам Оги да им обясни случващото се.

— Само в Съединените щати ли? — попита канцлер Рихтер. — Интернет свързва целия свят.

— Добро наблюдение — отбеляза Оги. — Целехме се само в интернет доставчиците в Съединените щати. Несъмнено има известен пренос към други страни, защото данни от устройства от Америка се прехвърлят в чужбина. Няма начин да знаем със сигурност, но не очакваме разпространението да е съществено. Съсредоточихме се върху Съединените щати. Целта беше да осакатим Съединените щати.

Всичко това далеч надминаваше и най-лошите ни страхове. Вирусът се беше появил на сървър на Пентагона. Решихме, че е насочен към военните. Или най-малкото към правителството. Но Оги ни казваше, че последствията ще бъдат далеч по-всеобхватни. Щеше да засегне всяка индустрия, всяко домакинство, всяка част от живота ни.

— От думите ви — каза канцлер Рихтер с треперещ глас — става ясно, че ще оставите Америка без интернет.

Оги погледна Рихтер, след това мен.

— Да, но това е само началото — казах. — Оги, кажи им какво ще направи вирусът.

— Вирусът по същество е от типа, наречен „чистач“ — каза Оги. — Както личи от името, нападението с чистач заличава — изтрива — целия софтуер на дадено устройство. С вашите лаптопи ще можете само да си подпирате вратите, а рутерите да ползвате като преспапиета. Сървърите ще бъдат изтрити. Не само вече няма да имате интернет връзка, но и устройствата ви няма да работят.

Тъмни векове.

Оги си взе ябълка от купата с плодове и я подхвърли в ръката си.

— Повечето вируси и атакуващи кодове са създадени, за да проникват потайно и да крадат данни — обясни той. — Помислете си за крадец, който се промъква през прозореца и на пръсти обхожда къщата. Иска да влезе и да излезе, без да бъде забелязан. И ако все пак бъде забелязан, вече е твърде късно. Нападенията на чистачите обаче са шумни. Те държат да разберете какво правят. Няма причина да се крият. Защото искат нещо от вас. В общи линии — всъщност не в общи линии, а в действителност те държат съдържанието на вашето устройство като заложник. Плащате откупа или се сбогувате с всичките си файлове. Разбира се, те нямат кой знае какво желание да изтрият всичките ви данни. Искат само парите ви.