Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Погледът на Оги трепна, отмести го, очите му се напълниха със сълзи.

— Има ли значение? — попита той.

— Има, ако е работила за руснаците, Оги. Ако мога да разбера кой стои зад това, ще разполагам с повече възможности за противодействие.

Оги кимна, все още гледаше встрани.

— Заплахи. Сплашване. Господин президент, ако не можем да спрем вируса, заплахите ви ще са напразни. Опитите да ги сплашите няма да помогнат.

Но вирусът все още не беше атакувал. Все още бяхме най-могъщата държава в света.

Може би беше време да го напомня на Русия.

Оги се върна в сутерена. Измъкнах телефона си и набрах Каролин.

— Кари, началниците на службите в съвещателната зала ли са?

— Да, сър.

— След две минути ще се включа.

— Господин президент — каза канцлер Рихтер с обичайната си царствена официалност, показвайки френските маншети на ризата си, — няма нужда да ме убеждавате, че Русия участва в атаката. Както ви е известно, Германия претърпя няколко подобни инцидента в последно време. Аферата с Бундестага, със седалището на Християндемократическия съюз. До ден-днешен търпим последствията.

Говореше за извършената през 2015 година хакерска атака на сървърите на Бундестага, долната камера на федералното събрание. Хакерите се бяха добрали до имейли и купища важна информация, преди германците да забележат и да ги спрат. До ден-днешен изтеклата информация продължаваше да се появява в интернет, стратегическа капка по капка.

Седалището на Християндемократическия съюз — партията на канцлер Рихтер — също стана жертва на хакери, които откраднаха множество документи с поверително съдържание и понякога твърде резки обсъждания на въпроси относно политическата стратегия, координирането на кампанията и ключови теми.

И двете атаки бяха приписани на хакерска група, известна като АРТ28 или „Фенси Беър“, свързана с ГРУ — Главното разузнавателно управление на Русия.

— Знаем за около седемдесет и пет опита за кибертерористични атаки след тези с Бундестага и Християндемократическия съюз — обади се помощникът на Рихтер, Дитер Кол, началник на германското външно разузнаване. — Говоря за фишинг в сървърите на федералните и местните власти и на различни политически партии, всичките враждебно настроени към Кремъл. Говоря за инциденти, засягащи правителствени институции, индустрия, профсъюзи, консултантски организации. Всички се приписват на „Фенси Беър“.

— Голяма част от информацията, която са… — Канцлер Рихтер се обърна към колегата си за помощ да намери думата. — Извлекли, да. Много от информацията, която са извлекли, още не е изтекла. Очакваме да я видим, тъй като изборите наближават. Затова, господин президент, мога да ви кажа, че на Германия не са й необходими никакви уверения, че руснаците имат пръст в случващото се.

— Но това е различно — намеси се министър-председателят Ноя Барам. — Ако съм разбрала правилно, вирусът, който сте засекли на сървъра в Пентагона, не е… поръсил трохи, май така казвахте.

— Правилно — казах. — Този път хакерите не са оставили никакви следи. Никакви отпечатъци. Никакви трохи. Просто се появи отникъде и изчезна без следа.

— И това не е единствената разлика — продължи тя. — Това, което те притеснява, Джони, не е кражбата на информация. Притеснява те стабилността на твоята инфраструктура.

— И двете — казах, — но си права, Ноя. Страхувам се, че нападат системите ни. Мястото, където вирусът се показа, където ни намигна, преди да изчезне, е част от нашата операционна инфраструктура. Те няма да крадат имейли. Те съсипват системите ни.

— А на мен казаха — намеси се канцлер Рихтер, — че ако някой може да го направи, това са „Синове на джихада“. Хората ни — погледна към своя началник на външното разузнаване, който кимна — твърдят, че „Синове на джихада“ са най-добрите в света. Човек би си помислил, че можем да намерим хора със същите умения и знания. Но виждаме, че не сме в състояние да го направим, всъщност елитните кибертерористи са малко на брой и също така малко, ако не и още по-малко на брой са елитните киберспециалисти, които се занимават със защитата. В нашата страна създадохме нов киберотряд, но ни е трудно да запълним местата в него. Разполагаме с десетина души, които са достатъчно квалифицирани да се занимават със защитата срещу най-способните кибертерористи.

— Във всяка област е така — казах. — В спорта, изкуството, науката. Има хора, които са на върха на пирамидата, просто са надарени повече от другите. Израел разполага с доста такива хора, които се занимават с киберзащитата на страната. Имате най-добрите системи за киберзащита в света. — Кимнах към Ноя, която прие комплимента без възражения; израелците се гордеят с това.