Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Полагахме усилия да запазим срещата в тайна, което означаваше, че не можем да си позволим събиране с много хора. Един лидер с по един помощник, плюс най-добрият им технически специалист. Това не беше 1942 година, когато Рузвелт и Чърчил се бяха срещали тайно някъде в южна Флорида за поредица от стратегически разговори. Хранели се в страхотен ресторант на име „Капе Плейс“ и изпращали на собственика благодарствени писма, които сега бяха безценно съкровище за заведение, което иначе бе известно със специалитетите си с морски дарове, лимоновия пай и атмосферата от 40-те години.

В наши дни с дръзката и ненаситна преса, интернет и социалните медии, всички денонощно наблюдават световните лидери и е изключително трудно за когото и да било от нас да се движи инкогнито. Единственото, което е в наша полза, са мерките за сигурност: предвид терористичните заплахи можем да пазим в тайна подробностите за планираните пътувания.

Утре Ноя Барам щеше да бъде на конференция в Манхатън и беше казала, че ще използва съботата да погостува на роднини в Съединените щати. Дъщеря й живееше в Бостън, имаше брат, който живееше до Чикаго, и внучка, завършила първата си година в Колумбийския университет, затова алибито й беше правдоподобно. Дали щеше да издържи, беше друг въпрос.

Канцлер Рихтер използва болестта на жена си като прикритие, предприемайки по-рано от предвиденото планирано пътуване до Слоун Кетъринг. Бяха обявили, че ще прекарат почивните дни в Ню Йорк с приятели.

— Извинете ме — казах на групата, събрала се в дневната на хижата, когато телефонът ми звънна. — Трябва да се обадя. Просто… Има такива дни.

Искаше ми се и аз да имам помощник, но Каролин ми беше необходима в Белия дом, там не можех да вярвам на никого.

Отидох на пристана, който гледаше към гората. Хората от Тайните служби бяха най-многобройни, но имаше и малък контингент немски и израелски агенти, пръснати из имота.

— Господин президент — каза Лиз Грийнфийлд. — Момичето, Нина. Получихме пръстовите й отпечатъци. Казва се Нина Шинкуба. Нямаме много информация за нея, но смятаме, че е родена преди двайсет и шест години в Абхазия, Грузия.

— Сепаратистката територия — уточних. — Спорна зона. Русия подкрепи искането на Абхазия за автономия от Грузия. Войната през 2008 между Русия и Грузия беше заради нея, поне привидно.

— Да, сър. Грузинското правителство подозира Нина Шинкуба във връзка с експлозия на гара от грузинската страна на спорната граница през 2008-а. Имало е поредица от нападения от двете страни на границата, преди да избухне войната между Абхазия и Грузия.

Която прерасна във война между Русия и Грузия.

— От сепаратистите ли е била?

— Вероятно. Република Грузия я определя като терористка.

— Следователно това я поставя в групата на враждебно настроените срещу Запада — заключих. — Прави ли я и привърженичка на руснаците?

— Руснаците са ги поддържали. Руснаците и абхазците са се били рамо до рамо във войната. Логично е да се заключи, че е така.

Но не беше задължително.

— Да се свържем ли с грузинците, за да проверим какво друго може да научим за нея?

— Задръж така — казах. — Първо искам да се посъветвам с някого.

— Познавах я само като Нина. — Измъченият от работата си в сутерена Оги разтри очи, докато стояхме в дневната на хижата. — Не си знаел фамилията й. Не ти ли се струва странно? Влюбил си се в една жена, а не знаеш фамилията й?

Той въздъхна.

— Знаех, че има минало, от което иска да избяга. Не знаех подробности. Не ме интересуваха.

Гледах го, но не каза повече, явно не му се говореше за това.

— Била е от абхазките сепаратисти — казах. — Работила е за руснаците.

— Така казвате вие. Ако е… симпатизирала на Русия, не го е споделяла с мен. Добре знаете, господин президент, че „Синове на джихада“ нападаха западни институции. Противопоставяхме се на влиянието на Запада в Източна Европа. Разбира се, това съвпадаше с плановете на Русия. Но не означава, че сме работили за руснаците. Според мен Сулиман е приемал пари от руснаците в миналото, но вече няма нужда от техните пари.

— Продава услугите си на по-платежоспособен поръчител — поясних.

— Прави каквото иска. Невинаги за пари. Не отговаря пред друг, освен пред себе си.

И нашето разузнаване беше разбрало така.

— Така ли е била ранена Нина? — попитах. — Онзи шрапнел в главата й. Каза, че ракета е паднала близо до църква. Били са грузинците. Сигурно така се е случило.