Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Но коя е най-голямата пречка за Русия? — попита Ноя. — От кого се страхува най-много Русия?

— От НАТО — отговори Рихтер.

Ноя вдигна рамене.

— Да, добре, да, Юрген. Да, разширението на НАТО до границите на Русия ги притеснява много. Но за Русия, не искам да проявя неуважение, Юрген, за Русия НАТО означава Америка. Първо Америка, а след това нейните съюзници.

— И какво печели Русия в случая? — Станах от стола си, не ме свърташе на едно място. — Разбирам, че Русия иска да ни обезвреди. Да ни възпрепятства. Да ни уязви. Но да ни унищожи?

— Джони — Ноя остави водата си, — по време на Студената война вие в Америка вярвахте, че Съветският съюз иска да ви унищожи. А те мислеха, че вие искате да унищожите тях. През последните двайсет и пет-трийсет години се случиха много промени. Съветската империя рухна. Военната сила на Русия отслабна. НАТО стигна до границите й. Но всъщност има ли нещо, което наистина се е променило? Русия се чувства застрашена от вас както винаги. В крайна сметка не мислиш ли, че отново има опасност от нападение? Искаш ли да рискуваш и да сгрешиш? — Наклони глава, въздъхна тежко. — Нямаш друг избор, освен да се приготвиш за възможността за удар по Америка.

Беше почти невъобразимо. Почти. Но моята задача беше да се приготвя за най-лошото, дори да се борех за най-доброто. А всеки, който мисли, че напълно е разбрал президента Чернокев, се лъже. Този човек планираше с много ходове напред. Но това не означаваше, че не би минал и по по-кратък път, ако му се удаде възможност.

Канцлер Рихтер погледна часовника си.

— Все още не е дошла една от делегациите — каза той. — Мислех, че вече ще бъдат тук.

— Имат да обмислят някои въпроси — казах.

Алекс Тримбъл влезе в стаята. Обърнах се към него.

— Пристигнаха, господин президент — каза той. — Руснаците са тук.

Конвоят от черни джипове навлезе по алеята. Руските агенти по сигурността се появиха от първия, поговориха с Джейкъбсън и другите от Тайните служби.

Стоях готов да ги посрещна и една мисъл надделяваше над всички други.

Така започват войните.

Помолих президента Чернокев да вземе участие в нашата среща на върха по същото време, когато се свързах с Израел и Германия. Тогава не знаех за участието на Русия — все още не бях сигурен, — но тази страна разполагаше с най-добрите кибертерористи в света и ако не те стояха зад това, тогава можеха да помогнат, те имаха не по-малко основание да се страхуват. Ако Съединените щати са уязвими, уязвим е и всеки друг. Включително Русия.

А ако Русия стоеше зад това, имаше логика да са тук. Сун Дзъ има право, когато казва: „Дръж приятелите си близо, враговете — още по-близо“.

Но също така беше и проверка. Ако Русия стоеше зад „Тъмните векове“, се съмнявах, че президентът Чернокев ще пожелае да дойде и да разговаря с мен, докато този вирус задейства разрушителната си сила и започне да нанася непоправими поражения. Щеше да изпрати някого на свое място.

Руските агенти отвориха задната врата на втория джип.

От нея излезе министър-председателят Иван Волков.

Лично избраният от Чернокев втори след него в йерархията, бивш полковник от Червената армия. За някои — Палача от Крим. Военачалникът, който стоеше зад предполагаеми военни престъпления в Чечня, Крим и по-късно в Украйна, от изнасилвания и убийства на невинни граждани до безмилостни изтезания над военнопленници и вероятната употреба на химическо оръжие.

Телосложението му бе като грамада тухли, набит и як, косата му беше толкова късо подстригана, че едва-едва тъмнееше върху главата му, приличаше на прическа на мохаук. Наближаваше шейсетте, но физически беше здрав, бивш боксьор, който всеки ден отделяше време за тренировки в залата, доколкото ни беше известно, с дълбоки бръчки на високото си чело и сплескан нос, който неведнъж е бил чупен на ринга.

— Господин министър-председател. — Подадох му ръка, застанал сам на алеята.

— Господин президент.

Лицето му не изразяваше нищо, тъмните му очи се взираха в моите, хватката на ръката му при ръкуването беше желязна. Носеше черен костюм и вратовръзка в два цвята от руското знаме — тъмносиньо отгоре, червено отдолу.

— Съжалявам, че президентът Чернокев не успя да дойде лично.

Меко казано.

— Както и той, господин президент. От няколко дни боледува. Нищо сериозно, но не може да пътува. Уверявам ви, че мога да говоря от негово име. Президентът поиска от мен да предам неговото разочарование. Всъщност повече от разочарование. Загриженост. Дълбока загриженост за неотдавнашните провокативни действия от ваша страна.