Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Ще намери извинение. Ще каже, че си тръгва в знак на протест заради военните учения до тяхната граница.

Правилно. Но изтъкнатата причина нямаше да има значение. Ако руснаците си тръгнеха в този момент, след заплахата, която бях отправил, нямаше да остане никакво съмнение, че те стоят зад случващото се.

Волков се обърна и ни видя да се приближаваме.

— Господин президент, госпожо министър-председател. — Тъй като за пръв път я виждаше, той се ръкува с нея, самата почтителност.

После ме погледна. Мълчах. Той беше на ход.

— Президентът Чернокев ви уверява, господин президент, че Русия държи на обещанието си да ви помогне да предотвратите задействането на този ужасен вирус. — Посочи с ръка към хижата. — Ще влизаме ли? — попита той.

План Б.

Това беше. Последната й задача. Последната поръчка за убийство. И след него щеше бъде богата и свободна да отгледа неродената си дъщеря далеч от всичко това. Дъщеря й щеше да знае какво е обич. Какво е щастие. Щеше да познава войната и насилието само от книгите и от новините.

Погледна часовника си. Почти беше време.

Присви очи на следобедното слънце. Гадеше й се като всяка сутрин, лекото полюляване на лодката върху езерото още повече го засилваше, но адреналинът й го потушаваше. Точно сега нямаше никакво време за повръщане.

Погледна към другите членове на екипа на борда — изглеждаха нелепо с шапките и въдиците си. Страняха от нея, след като уби двама от другарите им. На нея й беше все едно. По всяка вероятност тяхната роля в мисията така или иначе приключваше с това, че я караха на мястото.

Може би щеше да се наложи да преосмисли мнението си за мъжете. Изследванията показваха, че децата, които имат двама родители, са по-щастливи, по-здрави, по-добре се приспособяват. Може би щеше да се омъжи. Трудно беше да си го представи. Просто никога не беше чувствала нужда от мъж.

Сексът? Сексът за нея беше разменна монета. Цената, която майка й беше плащала на сръбските войници, за да позволят на нея и двете й деца да останат в дома си, след като убиха баща й, уж защото тя беше християнка, а не мюсюлманка като съпруга си, но в действителност заради красотата й и отзивчивостта й. Заради децата си тя задоволяваше нуждите на войниците всяка нощ. Сексът беше цената, която Бах плащаше за хляба и ориза, които крадеше от пазара в онези вечери, когато не успяваше да се измъкне от клопките на войниците. Сексът беше цената, която плащаше, за да се сближи с Ранко, сръбския войник, който се съгласи да я научи да стреля с пушка по далечни цели.

И разбира се, това беше цената, която трябваше да плати, за да си роди дете. Мъжът, от когото беше забременяла, Джефри, беше добър човек, мъж, когато беше избрала специално за тази цел след внимателно проучване. Интелигентност: рентгенолог, завършил образованието си в Йейл. Музикални способности: свиреше на виолончело. Атлетичност: играл беше ръгби в колежа. Хубавец с добро телосложение. Никакви ракови или психически заболявания сред близките му роднини. Родителите му бяха живи и над осемдесет години. Спеше с него не повече от три пъти в седмицата, за да увеличи потентността му. Беше с него, докато не получи положителен резултат на теста за бременност, а след това, без дума да му каже, замина за Мелбърн. Той така и не научи истинското й име.

— Време е — каза един от мъжете и почука часовника си.

Бах метна бутилката с кислород на гърба си, върху чантата. Сложи на рамото си пушката Анна Магдалена, защитена в калъфа й.

Постави маската, нагласи я и кимна към другите от екипа й, изгледа ги един по един за последен път. Чудеше се дали когато приключи, наистина ще я откарат до точката на изтегляне. Или ще се опитат да я убият, след като изпълни мисията си, когато вече няма да им трябва?

Второто беше по-вероятно. С това щеше да се занимае, когато му дойдеше времето. Хвърли се по гръб във водата.

В залата за съвещания говорех с директора на ЦРУ Ерика Бийти. Дани я наричаше „призрак“ — не като намек за дългогодишната й служба като шпионин в агенцията, ами заради лицето й, което не изразяваше нищо, и тъмните кръгове под подпухналите й очи. „Знам, че е видяла много и е направила много, казваше той, а и не ми се мисли какво са й сторили източногерманците, докато е била в плен, но по дяволите, не мога да се отърва от представата как вари отвари във врящ казан в къщичката си от козунак [14] Къщата на вещицата от приказката „Хензел и Гретел“ е от хляб, козунак и захар. — Бел. прев. .“