Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Нека да е призрак, като е рекъл. Но беше мой призрак. И знаеше повече за Русия от всяко живо същество. Освен това е един от шестимата, които биха могли да издадат „Тъмните векове“.

— И какво прави той, Ерика?

Тя кимна, осмисляше всичко, което й бях казал.

— Господин президент, стилът на Чернокев е друг — каза ми тя. — Той наистина е безмилостен, но не е безразсъден. Разбира се, той има интерес да нанесе огромни поражения на страната ни, но рискът е твърде голям. Ако Русия е замесена в това, той е наясно, че отговорът ни ще е равен по сила. Не ми се вярва да поеме такъв риск.

— Искам обаче да отговориш на въпроса ми — настоях. — Той ли стои зад този вирус и ако стои и вече знае, че сме възстановили военния си капацитет, какво ще направи?

— Очаквам да се откаже от плана си — каза тя. — Рискът вече е твърде голям за него, защото без значение колко парализирани сме у дома, все още можем да му нанесем удар. Само че, господин президент, не виждам в случващото се руския стил на действие.

Телефонът ми иззвъня: К. Брок.

— Трябва да приключваме, Ерика.

— До компютър ли сте? — попита Каролин, когато отговорих на позвъняването й.

Съвсем скоро екранът на компютъра ми беше разделен на две между Каролин Брок в Белия дом и видео на пауза с Тони Уинтърс, водещия на „Говорете с медиите“, прическата му беше вещо оформена, вратовръзката му имаше безукорен възел, ръцете му бяха вдигнати, а устата — застинала насред дума.

— Приключили са преди половин час — каза Каролин. — Тази сутрин започнаха да дават откъси. Цялото интервю ще бъде излъчено утре сутрин.

Кимнах. Видеото започна.

Уинтърс продължи изречението си:

— … зи вечер съобщава, че президентът е в неизвестност, че никой от помощниците му не знае къде е. Госпожо вицепрезидент, в неизвестност ли е президентът?

С мрачно изражение Кати кимна, сякаш очакваше въпроса.

Бих очаквал да се разсмее, все едно й задават нелеп въпрос. Тя вдигна ръка и я свали като томахавка.

— Тони, президентът работи денонощно за народа си, за да има работни места, хората да се чувстват в безопасност, да се намали данъчната тежест над средната класа.

— Въпросът обаче е дали е в неизвестност?

— Тони…

— Знаете ли къде е?

Тя се усмихна учтиво. Най-после!

— Тони, не водя графика на президента на Съединените щати. Мога само да предположа, че непрекъснато е в обкръжението на своите помощници и Тайните служби.

— Репортажите твърдят, че дори помощниците му не знаят къде е.

Разпери ръце.

— Няма да отговарям на голи предположения.

— Според някои сведения президентът е напуснал Вашингтон и се приготвя за явяването си пред комисията на Камарата. Според други заболяването на кръвта, от което страда, отново е напомнило за себе си и в момента той се лекува.

Вицепрезидентът поклати глава.

— Ето — каза Каролин. — Точно тук.

— Тони — започна Кати, — сигурна съм, че критиците с удоволствие ще представят президента като човек в състояние на нервен срив, който се е скрил или панически напуснал столицата. Случаят обаче не е такъв. Независимо дали аз знам с точност неговото местонахождение в този момент, или не го знам, убедена съм, че той има пълен контрол над управлението. Само това ще кажа по темата.

Видеоклипът свърши. Облегнах се на стола си.

Каролин избухна.

— Неговите критици щели с удоволствие да го представят като човек в нервен срив? Който се е скрил? Избягал е панически? Тя им сложи думите в устата! Нервен срив? Шегува ли се?

— Затова ли ми позвъни?

— Този откъс ще се върти цял ден. Няма да остане човек, който да не го е видял. Ще е на първата страница на неделните вестници.

— Все ми е едно.

— В нито един от репортажите от снощи не се споменава за нервен срив или паническо бяг…

— Кари.

— Господин президент, тази работа е внимателно пресметната. Тя не е някой неопитен начинаещ. Очакваше точно този въпрос. Била е готова с отговора…

— Кари! Схванах, ясно ли е? Направила го е умишлено. Удари ме в гръб. Разграничава се от мен. Все ми е едно! Чуваш ли ме? Все ми е едно!

— Трябва да отговорим. Това е проблем.

— В момента, Кари, има само един проблем. Чу ли? Онзи, който може да принуди страната ни да падне на колене всеки миг. Имаме — погледнах часовника си, минаваше два следобед — десет часа, преди да изтече съботата в Щатите, а във всеки миг от този момент до полунощ страната ни може да пламне. Затова колкото и високо да оценявам лоялността ти, не забравяй каква е цената. Разбра ли?