Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Последвайте ме — обърна се Кейси към Оги.

Усетих леко облекчение. Поне ги събрах. След всичко, през което преминахме, това само по себе си бе малка победа.

Сега можех да се съсредоточа върху онова, което предстоеше.

— Джейкъбсън — казах, щом напуснаха, — махни системата.

— Преди да е свършила ли, сър?

Вперих поглед в него.

— Знаеш какво предстои, нали?

— Да, сър, разбира се.

— Така. Тази тръба няма да е прикачена към ръката ми. Махни я.

— Сър, да, сър.

Залови се със задачата, сложи си гумени ръкавици от чантата, набави си и останалите необходими неща. Заговори на себе си като дете, което се опитва да запомни стъпките от наръчник с инструкции — затвори дозатора, стабилизирай тръбата, постави превръзката и я залепи върху мястото, и…

— Ох!

— Простете, сър… няма следа от инфекция… тук. — Постави лепенка върху мястото. — Задръжте така.

Миг по-късно вече ми е сложена лепенка и съм готов. Отидох направо в спалнята си, в малката баня към нея. Извадих електрическа самобръсначка и обръснах по-голямата част от червената брада, след това използвах бръснач и крем, за да довърша. Взех си душ, позволих си да се насладя на усещането от течащата вода върху лицето ми, колкото и неудобно да ми беше с лявата ръка, изпъната извън душа, пазех превръзката и лепенката, правех всичко с една ръка. Имах нужда от душ. Имах нужда да се обръсна. Чувствах се по-добре, външният вид беше важен, поне още един ден.

Облякох си чистите дрехи, които съпругът на Каролин ми зае. Останах с моите джинси и обувки, но той ми даде риза, която ми ставаше, чисти боксерки и чорапи. Тъкмо се бях сресал, когато получих съобщение от Лиз от ФБР, искаше да поговорим.

— Алекс! — извиках. Той влезе в спалнята. — Къде са, по дяволите?

— Доколкото разбирам, са близо, сър.

— Всичко наред ли е? Имам предвид случилото се снощи…

— Доколкото знам, сър, те са в безопасност и на път.

— Провери отново, Алекс.

Набрах номера на директора на ФБР.

— Да, Лиз. Какво има?

— Господин президент, новини от Лос Анджелис — каза тя. — Целта не е била подизпълнителят на Департамента на отбраната.

Запътих се към сутерена, стая в източния край, където собственикът на имота, с помощта на ЦРУ, бе така услужлив да постави звуконепроницаема врата и да прекара безопасни комуникационни връзки, които да използвам, когато гостувам. Тази стая беше на няколко врати от стаята на щаба, в западния край на сутерена, където бяха настанени Оги, Девин и Кейси.

Затворих вратата, включих сигурната линия на лаптопа и на разделен на три екран се свързах с триумвирата, състоящ се от Каролин Брок, Лиз Грийнфийлд и Сам Хейбър.

— Кажете ми — подканих ги. — Бързо.

— Сър, в същия участък, където е бил заводът, работел за отбраната, е имало частна лаборатория за медицински изследвания, която е партнирала на щата Калифорния и нашия ЦКЗ.

— Центъра за контрол на заболяванията — уточних.

— Именно, сър. В рамките на центъра имаме мрежа от лаборатории за реагиране. Разполагаме с около двеста лаборатории из страната, чиято задача е да реагират първи на биологичен или химически тероризъм.

През гърдите ми премина студена тръпка.

— Най-голямата лаборатория от тази мрежа в зоната на Лос Анджелис се е намирала в съседство със завода. При пожара е била изпепелена.

Затворих очи.

— Да не би да ми казвате, че изключително важна лаборатория, предназначена за борба с биотероризма в Лос Анджелис, е изгоряла до основи?

— Да, сър.

— Мамка му — разтрих слепоочия.

— Да, сър. Тези думи обобщават ситуацията.

— И с какво точно се занимава лабораторията? Или по-скоро се е занимавала?

— Тя първа е трябвало да подаде диагнозата — обясни той. — Да предложи лечението. Диагностицирането е решаващият фактор. Най-важната задача на онези, които първи трябва да реагират на биотероризъм, е да разберат на какво точно са били изложени нашите граждани. Не можем да лекуваме пациента, без да не знаем какво лекуваме.

Възцари се мълчание.

— Биологична атака ли имаме в Лос Анджелис? — попитах.

— Всъщност, сър, в момента работим точно по това предположение. Във връзка сме с местните власти.

— Добре, Сам… Имаме ли процедури, с които да преразпределим дейностите на Центъра за контрол на заболяванията из страната?

— В момента го правим, сър. Мобилизираме ресурсите от другите градове по Западното крайбрежие.

Предсказуемо поведение. Точно това щяха да очакват терористите. Не беше ли цялата работа някаква измама? Дали пък не се преструваха, че са се насочили към Лос Анджелис, за да съсредоточим там всички специалисти от Западното крайбрежие, а след това да ударят другаде, например в Сиатъл или Сан Франсиско, докато сме свалили гарда?