Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Сам Хейбър е един от шестимата, които все още подозирах.

Сам въздъхна, поклати глава, сякаш нещо го притесняваше.

— Господин президент, госпожа Брок преди малко ме осведоми, че имаме причина да вярваме, че днес е денят.

— Точно така — потвърдих.

— Тя не ми каза кой е източникът на информацията.

— Точно така — повторих. По този начин казвах: И няма да ти кажем кой е източникът ни, Сам.

Той изчака миг и осъзна, че повече нищо няма да чуе по този въпрос.

Наклони глава, но не отговори.

— Ами, сър, щом е така, тогава признавам, че изборът на момент за удара буди подозрения. И все пак трябва да ви кажа, че има разминавания. „Тъмните векове“ са зловреден софтуер, вирус, който открихме.

Не точно го бяхме открили. Оги и Нина ни го показаха. Но Сам не го знае. Не подозира дори, че Оги съществува.

Или?

— Но случилото се изглежда по-традиционно, като фишинг атака — продължи той. — Опит да се злепостави служител на компанията, като са го подвели да отвори прикачен файл в имейл или да кликне на линк, който е зловреден код, позволяващ на хакера достъп до лична и всякаква друга информация. Щом извлечете тези данни и имате подобен достъп, можете да правите какво ли не, например това, което се е случило.

— Как обаче да сме сигурни, че не е „Тъмните векове“? — настоя Каролин. — Не можем да кажем, че „Тъмните векове“ не се е появил с фишинг. Нямаме представа как вирусът е попаднал в системата.

— Имате право. Все още не можем да изключим тази възможност. Минали са само два часа. Тъкмо започваме да работим по въпроса. Възможно най-скоро ще имаме отговор.

„Възможно най-скоро“ днес имаше съвсем ново значение.

— Господин президент — каза Сам, — свързахме се с всички газови компании относно сигурността на газопроводите. Националният център по киберсигурност работи с тях според протоколите за спешно реагиране. Надяваме се, че ще бъдем в състояние да предотвратим друг такъв инцидент.

— Господин президент — побутна ме Алекс.

Джипът ни беше стигнал до площадката за хеликоптери в източна Вирджиния. Величественият зелено-бял президентски хеликоптер се осветяваше само от прожекторите на площадката.

— Сам, засега ще те оставя да се върнеш към работата си — казах. — Дръж Каролин и Лиз непрекъснато в течение. Само тях. Ясно?

— Да, сър. Приключвам връзката.

Третата част от екрана, която беше на Сам, изчезна. Екранът се адаптира и образите на Каролин и Лиз се уголемиха.

Обърнах се към Алекс.

— Качи Оги в хеликоптера. Идвам веднага.

Изчаках Алекс и Оги да излязат от колата. След това се обърнах към Каролин и Лиз.

— Защо им е да взривяват завод за разузнавателни самолети с договор с правителството? — попитах.

— Нямам представа — отговори Оги, когато му зададох същия въпрос.

В хеликоптера седяхме един срещу друг на седалки, тапицирани с мека кремава кожа, докато машината бавно се издигаше във въздуха.

— Не знам за нищо такова — отговори той. — Нямам никакво участие в тази работа.

— Хакването на газопроводна система. Или на системата на подизпълнител на Департамента на отбраната. Не си правил такива неща, така ли?

— Господин президент, ако говорите по принцип, да, правили сме. Сам казахте, че става дума за фишинг атака, нали?

— Да.

— Ами правили сме подобни неща. Китайците са довели това изкуство до съвършенство. Опитали се да хакнат газопроводните ви системи, нали?

Същото каза и Сам Хейбър.

— Какво правят китайците, го знаят всички — рече Оги. — Но ние не сме правили подобни неща тук. Или трябва да уточня, че аз не съм правил.

— Сулиман Синдурук в състояние ли е да хакне газопроводите без теб?

— Естествено. Има екип от хора като мен. Бих казал, че бях най-добрият, но не говорим за нещо, което е трудно. Всеки може да пусне вирус по имейл и да се надява, че жертвата ще кликне върху него.

Кибертероризъм от Дивия запад. Тази нова, страшна заплаха. Всеки можеше да срине сигурността на цяла нация по гащи на дивана.

— Не си чувал нищо за Лос Анджелис.

— Не съм.

Облегнах се.

— И следователно нищо не знаеш за случилото се.

— Не знам. И не разбирам какво ще спечелят, ако взривят компания, която строи самолети за вас.

Не можех да не се съглася. Какъв смисъл имаше да се разрушава машинен завод?

Друго се криеше тук.

— Добре. Добре, Оги. — Разтрих очи, борейки се с изтощението от преливането на тромбоцитите, с отчаянието, породено от постоянната неизвестност какво следва. — Кажи ми. Кажи ми как проникна в системите ни и какви поражения ще причини вирусът.