Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

От другата страна се чуваше само дишането й.

— Господин президент — каза тя, — може би вече сме преминали към този етап.

Слушах — през двете най-кратки и най-дълги минути в моя живот.

— Алекс — извиках, — забрави за колата. Осигури ни президентския хеликоптер.

Шофираше Джейкъбсън. Алекс седеше до мен на задната седалка на джипа, между нас стърчеше системата. Оги беше срещу мен. В скута ми имаше компютър и на него беше отворено видео. Гледахме го през сателитна връзка. Виждаше се голям градски участък, индустриална зона в Лос Анджелис. По-голямата част от него беше заета от една огромна постройка с комини, приличаше на завод.

Всичко тънеше в мрак. В ъгъла на екрана часовникът показваше 02:07 — малко след два сутринта, преди около два часа.

Изведнъж през покрива и страничните прозорци избухнаха огнени пламъци, фасадата на завода се разлюля и срути. Черен и оранжев пушек погълна целия участък.

Поставих на пауза видеозаписа и кликнах на квадратчето в ъгъла на екрана.

Квадратчето запълни целия екран, който се раздели на три. В средата беше Каролин, от Белия дом. Вляво от нея беше временният директор на ФБР Елизабет Грийнфийлд, а вдясно от Каролин — Сам Хейбър, секретарят по вътрешна сигурност.

Бях сложил включени в лаптопа слушалки, затова разговорът от другия край стигаше само до моите уши. Първо исках аз да чуя какво имат да ми кажат, без да стигне до ушите на Оги.

— Добре, видях го — казах. — Започнете от началото.

Гласът ми беше хриплив, в момента се отърсвах от замайването, причинено от лечението, и се опитвах да се съсредоточа.

— Господин президент — каза Сам Хейбър, — експлозията стана преди около два часа. Пламъците бяха огромни, както можете да си представите. Все още се опитват да овладеят пожара.

— Разкажете ми за компанията.

— Сър, това е завод, който работи по поръчки на отбраната. Те са един от най-големите подизпълнители на Департамента на отбраната. Имат множество заводи в района на Лос Анджелис.

— На този какво точно му е особеното?

— Сър, в този завод се правят разузнавателни самолети.

Не виждах връзката. Подизпълнител на Департамента на отбраната? Разузнавателни самолети.

— Жертви? — попитах.

— Според мен са десетки. Станало е посред нощ, затова жертвите са основно от охраната. Твърде рано е да се каже точната бройка.

— Причина? — попитах, внимавайки какво говоря.

— Сър, можем само да кажем, че това е било експлозия на газ. Което не означава непременно, че е вражеско действие. Случват се такива експлозии.

Погледнах към Оги, който ме наблюдаваше. Премигна и отвърна поглед.

— Има причина да научавам за това събитие — казах.

— Сър, прав сте. Компанията се свърза с Департамента на отбраната. Техните техници настояват, че нещо, някой е препрограмирал скоростта на работа на помпите и клапите. Саботаж, с други думи, за да предизвикат налягане, което да претовари свръзките и спойките. Но не е направено ръчно, на място. Заводи като този имат по-строги охранителни мерки от правителствени учреждения.

— Дистанционно — казах.

— Сър, точно така. Мислят, че е дистанционно. Все още не можем да бъдем сигурни.

Но се обзалагах, че познавах човек, който можеше да каже със сигурност. Насочих поглед към Оги, който гледаше към часовника си, без да усеща, че го наблюдавам.

— Заподозрени? — попитах.

— Все още нищо — призна Сам. — В националния център за киберсигурност и комуникации вече проверяват.

Имаше предвид компютърните специалисти от екипа на Департамента за национална сигурност, който контролира индустриалните системи.

— Но знаем едно, сър. Китайците се опитаха да хакнат компютърната система на газопроводите ни през 2011 и 2012 година — каза той. — Може би това означава, че са успели. Ако са откраднали данни от потребител на системата, биха могли да направят каквото си поискат.

Китайците. Може би.

— Предполагам, че най-важният въпрос е мислим ли, че…

Пак хвърлих поглед към Оги, който гледаше през прозореца.

Каролин каза:

— Възможно ли е да е „Тъмните векове“?

Тя разбираше нежеланието ми да споделям подробности пред Оги. За пореден път беше до мен, четеше мислите ми, довършваше изреченията ми, така че Оги да не ги чуе.

Задавах въпроса, защото исках да знам.

Но също така го задавах, за да чуя отговора на секретаря по вътрешна сигурност. Сам е един от осемте, които знаеха за „Тъмните векове“. Каролин не беше издала кода. Лиз Грийнфийлд не го беше издала. Изключих двама от осемте.