Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

На това място днес щяха да се проведат много решаващи и поверителни разговори.

Агентите бяха отворили хижата. Беше обзаведена в рустикален стил — по стените имаше ловни трофеи, висяха картини в борови рамки, издълбано кану служеше за библиотека.

Мъж и жена се изправиха, когато влязох. Системата, която държах в ръката си, им направи впечатление, но замълчаха. Мъжът беше Девин Уитмър, четирийсет и три годишен, приличаше на учител в колеж — беше облечен със спортно сако и панталони, официална риза, разкопчана при яката, дългата му коса беше пригладена назад, в брадата на слабото му лице се прокрадваха сиви косъмчета — младееше, но торбичките под очите издаваха напрежението, което беше преживял през изминалите две седмици.

Жената се казваше Кейси Алварес, трийсет и седем годишна, малко по-висока от Девин и с по-делови вид — прибрана мастиленочерна коса, червени очила, блуза и черни панталони.

Девин и Кейси бяха съпредседатели на екипа за неутрализиране на надвисналата заплаха, част от работната група, свикана от мен, след като вирусът, който нарекохме „Тъмните векове“, направи своята забележителна поява в сървърите на Пентагона преди две седмици. Казах на подчинените си, че искам най-добрите специалисти, независимо какво ще ни струва като усилия и средства, без значение откъде ще дойдат хората.

Събрахме трийсет души, най-добрите експерти по киберсигурност, с които разполагахме. Неколцина заехме със споразумения за строга секретност от частния сектор — софтуерни компании, телекомуникационни гиганти, компании за киберсигурност, военни подизпълнители. Имаше и двама бивши хакери, единият понастоящем излежаваше тринайсетгодишна присъда във федерален затвор. Повечето бяха от агенции на федералното правителство — от Департамента за вътрешна сигурност, ЦРУ, ФБР, АНС

Половината от екипа се занимаваше с неутрализирането на заплахата — как да бъдат ограничени пораженията в системите ни и инфраструктурите след задействането на вируса.

В момента обаче се тревожех за другата половина — кризисния екип, който Девин и Кейси ръководеха. Те се бяха посветили на задачата да спрат вируса, което вече две седмици не им се удаваше.

— Добро утро, господин президент — поздрави Девин Уитмър.

Той идваше от Агенцията за национална сигурност. След дипломирането си в Бъркли се беше занимавал с проектирането на антивирусен софтуер за клиенти като „Епъл“, преди АНС да го привлече. Създал беше инструменти за оценка на федералната киберсигурност, за да помогне на бизнеса и правителството да разберат до каква степен са защитени от кибератака. Когато преди три години най-големите системи за здравни грижи във Франция бяха поразени от изискващ откуп вирус, ние им заехме Девин, който успя да го открие и обезвреди. Никой в Америка, уверяваха ме, не беше по-добър в откриването на пропуски в киберсистемите и в тяхното премахване.

— Господин президент — поздрави ме Кейси Алварес.

Тя беше дъщеря на установили се в Америка мексикански имигранти, които създали семейство и изградили обхващаща Югозапада верига от магазини за хранителни стоки. Кейси не показала никакъв интерес към участие в семейното предприятие, насочила се към компютрите, искала да се присъедини към силите на реда. Докато учела в Университета на Пенсилвания, кандидатствала за работа в Департамента по правосъдие, но била отхвърлена. Кейси седнала пред компютъра и успяла да направи онова, в което щатските и федералните власти се проваляли от години — хакнала нелегален уебсайт за детска порнография и разкрила самоличността на всичките му собственици, буквално ги поднесла на тепсия на федералното разследване и сложила край на дейност, която се считала за най-големия доставчик на детско порно в страната. Департаментът по правосъдие я наел веднага, работила там, докато не се преместила в ЦРУ. Последната й задача беше в Близкия изток с американското главно командване, където тя прихващаше, декодираше и саботираше електронните съобщения на терористичните групи.

Увериха ме, че двамата са най-добрите, с които разполагаме. И ще се срещнат с човека, който до този момент показваше, че ги превъзхожда.

Когато ги представих на Оги, в отношението им се долавяше почит. „Синове на джихада“ бяха елитен екип от кибертерористи, митични фигури за този свят. Но усетих и съперническата нотка, която щеше да е в наша полза.

— Девин и Кейси могат да ти покажат щаба — казах. — Те поддържат връзка с останалите от екипа, които работят над тази задача в Пентагона.