Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Вдигнах очи към вече непрогледното небе, върху лицето ми падна капка.

Оги пое дъх и кимна.

— Сега — каза той.

Полека тръгна напред, излезе изпод козирката на тротоара. Някакви хора се движеха наоколо, но бяха малко. От дясната ни страна, на север, огромен товарен камион стоеше паркирал до тротоара. До него двама потни чистачи използваха почивката, за да изпушат по цигара под уличната лампа.

От юг, вляво от нас, полицейска кола беше паркирала до тротоара, в нея нямаше никой.

Точно зад полицейската кола в този момент спираше ван, паркираше на около десетина метра от нас. Оги като че се взря в него, опитваше се да види шофьора. И аз погледнах. Трудно беше да различа подробности, но този външен вид не можеше да се сбърка — очертанието на кльощавите рамене, острото, ъгловато лице. Партньорката на Оги, жената от Принстън — Нина.

Явно в отговор ванът премигна два пъти с дългите светлини. Фаровете загаснаха.

Оги наведе глава към телефона си, чиято клавиатура светна при допира на пръстите му. След това спря, вдигна поглед и зачака. За миг остана неподвижен. Всичко застина.

„Някакъв сигнал, — помислих си. — Нещо предстои.“

И това беше последната ми мисъл, преди всичко да потъне в мрак.

Аз, Катрин Емерсън Бранд… тържествено се заклевам… предано да изпълнявам задълженията на президент на Съединените щати… да направя всичко по силите си… да пазя и защитавам… Конституцията на Съединените щати.

Кати Бранд нагласи сакото си и кимна на себе си в огледалото на банята в жилището на вицепрезидента.

Да си вицепрезидент не беше лесно, макар тя да беше напълно наясно, че много хора биха се разменили с нея. Но колко от тези хора са били на косъм от спечелването на номинацията, а после са видели мечтата си унищожена от герой от войната, грубовато привлекателен и с пиперливо чувство за хумор?

Зарекла се беше в така наречения супервторник, когато дошлите късно вечерта резултати от Тексас и Джорджия се бяха оказали в полза на Дънкан, че няма да отстъпи, че няма да го подкрепи, че — Бог да й е на помощ — няма да се присъедини към него.

А впоследствие направи всичко, което си беше обещала да не прави. И сега беше като паразит, който живее благодарение на гостоприемника си. Ако той допуснеше грешка, означаваше, че тя е сгрешила. И на всичкото отгоре тя трябваше да защитава грешката като своя собствена.

Не го ли направеше, ако се разграничеше и критикуваше президента, тогава проявяваше нелоялност. Критиците така или иначе я слагаха в един кюп с Дънкан, а нейните поддръжници щяха да я заклеймят, защото е предала своя президент.

Играта беше много сложна.

— Аз, Катрин Емерсън Бранд… тържествено се…

Телефонът й иззвъня. Тя инстинктивно посегна за този на тоалетката, работния й телефон, макар по звъненето да позна, че всъщност е другият.

Личният.

Отиде в спалнята и го вдигна от масичката до леглото. Видя името на онзи, който звънеше. През нея премина тръпка.

„Започна се“, помисли си и отговори.

Мрак, само мрак и нищо друго.

Трийсет хиляди души ревнаха като един на стадиона зад нас, когато всичко потъна в тъмнина, уличните лампи и сградите, светофарите, осветлението на блоковете. Фаровете на минаващите по улица „Капитол“ коли хвърляха бели кръгове светлина като прожектори, осветяващи сцена, а фенерчетата на смартфоните бяха като светулки, които танцуват в мрака.

— Използвай телефона си. — Гласът на Оги беше притеснен, побутна ме по ръката. — Хайде, давай!

Забързахме през мрака към вана на Нина, следвайки слабата светлина на телефоните си.

Във вана светна, когато хидравличната странична врата бавно се отвори с плъзгане, за да влезем през нея. Сега ясно се видя открояващото се на фона на мрака около нас лице на момичето от Принстън с характерните черти, изпито като на бездомница, със сключени от притеснение вежди. Сякаш се канеше да каже нещо, вероятно да ни подкани да побързаме…

… Стъклото откъм страната на шофьора се пръсна, лявата страна на лицето й също, кръв, тъкани и мозък полепнаха по предното стъкло.

Главата й клюмна, тялото й провисна на колана, на устните й застинаха неизречени думи, очите й на кошута се взираха безизразно под кървав отвор от лявата страна на черепа й. Уплашено, невинно дете, което изведнъж, по жесток начин беше престанало да се страхува и вече беше в покой…

Ако по вас открият огън, легнете по очи или приклекнете, докато приключи…