Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Присвил очи и кимайки, Лестър слушаше внимателно думите ми.

— Съмнявам се, че Сулиман работи сам — продължих. — Според мен някой го е наел. Освен това мисля, че Торонто е бил загрявката, пробата, предястието.

— А ние сме основното блюдо — прошепна Лестър.

— Именно.

— Кибератака — измърмори той. — По-мощна от тази в Торонто.

— Толкова мощна, че пред нея тази в Торонто ще изглежда като убождане.

— Мили боже!

— Сулиман ми трябва жив, защото може би той е единственият, който е в състояние да я спре. И може да посочи онези, които са го наели, и хората — ако има такива, — които работят с него. Но не искам никой да знае каква е целта ми и какви са намеренията ми. Опитвам се да направя нещо, което е изключително трудно за Съединените щати — да се сниша под обхвата на радара.

В изражението на председателя за миг просветна разбиране. Облегна се на дивана като човек, който държи всички карти.

— И твърдите, че изслушването ви ще повлияе на вашата цел.

— Не се съмнявам.

— Тогава защо се съгласихте да свидетелствате?

— За да спечеля време. Исках да събера целия си екип по национална сигурност преди явяването пред вашата комисия тази седмица. Не успях. Предложих да се явя, за да спечеля време.

— Но сега времето отново ви притиска. До следващият понеделник няма да успеете.

— Няма.

— И искате да се върна при хората от моята партия и да ги убедя да ви го дадат.

— Точно така.

— Без да им кажа причината. Не мога да им доверя нищо от това, което споделихте с мен. Трябва само да им кажа, че съм решил да ви „вярвам“.

— Вие сте водач на партията, Лестър. Затова водете. Кажете им, че сте решили, че е в интерес на нацията да отложим временно изслушването.

Сведе глава, потри ръце, загряваше за речта, която вероятно беше рецитирал пред огледалото десет пъти, преди да се появи тук.

— Господин президент — каза той, — разбирам, че не искате да се явявате на изслушването. Но така както вие имате своите отговорности, ние имаме по-висшата отговорност да служим като коректив на изпълнителната власт. Съпартийците ми са ме избрали, за да го правим. Не мога да се върна при тях и да им кажа, че ще избягаме от нашата отговорност.

От самото начало е било без значение какво ще му кажа днес. Той действаше по предварителен план. Любовта към родината не играеше никаква роля в неговия живот. Ако в главата на този тип изобщо някога се пръкнеше мисъл, която да не е себична — както би казала майка ми, — тази мисъл щеше да умре от самота.

Само че аз не се отказвах.

— Ако всичко приключи добре — казах — и спрем терористичното нападение, вие ще стоите до мен. Ще кажа на света, че председателят на Камарата е загърбил партийните различия и е постъпил правилно в името на своята страна. Ще ви посоча като пример за достойно поведение във Вашингтон, окръг Колумбия. Ще останете пожизнен председател.

Той не спираше да кима, прокашля се. Взе да потупва с крак по пода.

— Но ако… — не му стигнаха силите да довърши изречението.

— Ако нещата се объркат ли? Тогава ще поема вината. Цялата.

— Но ако обвинят и мен — рече той. — Защото съм спрял изслушването, без да дам на членовете на партията и Камарата, нито на обществеността каквото и да било обяснение за действията си. Не можете да ми обещаете, че ще изляза от това положение невредим…

— Лестър, това е работата, която сте се съгласили да вършите. Независимо дали ви е било известно, или не, дали ви харесва, или напротив. Имате право. В случая няма гаранции. Нищо не е сигурно. Аз съм онзи, който дава заповедите, гледам ви в очите и ви казвам, че сигурността на страната е поставена на карта и имам нужда от помощта ви. Ще ми помогнете ли, или отказвате да го направите?

Не му трябваше много време. Размърда челюст, погледна към ръцете си.

— Господин президент, ще ми се да ви помогна, но трябва да разберете, имаме отговори…

— По дяволите, Лестър, постави на първо място страната си! — изправих се рязко от стола си и се замаях, гневът ме изгаряше. — Напразно си хабя думите.

Лестър стана от дивана, отново протегна ръце, за да изпъне маншетите си, пристегна вратовръзката си.

— Тогава ще се видим в понеделник, нали?

Сякаш не беше чул и дума от всичко, което му казах. Искаше да се върне при съпартийците си и да им каже, че е устоял на натиска от моя страна, друго не го интересуваше.

— Мислите, че знаете какво правите — казах, — но нямате ни най-малка представа.