Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Все още не беше изгубил напереността на наскоро придобитата власт. Едва от пет месеца беше председател. Не беше заемал поста достатъчно, че да осъзнае ограниченията му. И затова беше още по-опасен.

— Учудих се на поканата ви тук — продължи той. — Известно ви е, че една от новините, които се разпространяват из медиите, е, че се готвим за сделка — вие и аз. Вие се съгласявате да не се кандидатирате отново, а аз отменям изслушването.

Бавно кимнах. Чул го бях.

— Казах на помощниците си да гледат видеозаписите на военнопленници, заловени в „Пустинна буря“ заедно с ефрейтор Джон Дънкан. Вижте колко са изплашени. Колко изплашени трябва да са, за да предадат собствената си страна пред камерата. И след като сте видели тези записи, запитайте се, какво трябва да са сторили иракчаните на Джон Дънкан, защото е единственият военнопленник, отказал да застане пред камера. И след като ви просветне, казах им, задайте си въпроса дали Джон Дънкан е човек, който няма да влезе в битка с шепа конгресмени.

Думите му означаваха, че той все още не знаеше защо е тук.

— Лестър — започнах, — знаеш ли защо никога не говоря по темата? За случилото се с мен в Ирак?

— Не знам, предполагам — от скромност.

Поклатих глава.

— В този град скромни няма. Не, причината да не говоря по темата е, че има и по-важни въпроси от политиката. Повечето конгресмени изобщо не усвояват този урок. Но за да работи правителството и за доброто на страната председателят на Камарата трябва да го усвои. Колкото по-рано, толкова по-добре.

Той разпери ръце, което означаваше, че е готов за удари.

— Лестър, колко пъти, откакто съм президент, не съм бил в състояние да обсъждам с комисиите по разузнаването и контрашпионажа секретни операции? Или — ако въпросът е от изключителна важност — с Групата на осемте?

Съгласно закона трябваше да открия достатъчно доказателства за провеждането на секретна операция и да ги споделя с комисията по разузнаването в Камарата и тази в Сената — по възможност преди операцията. Но ако въпросът е от изключителна важност, можех да огранича обсъждането й с така наречената Група на осемте — председателя на Камарата, лидера на малцинството, лидерите на мнозинството и малцинството в Сената, председателите и членове на двете комисии по разузнаването.

— Господин президент, едва от няколко месеца съм председател. Но през това време, доколкото разбирам, вие винаги сте изпълнявали задължението си да обсъждате въпросите със съответните отговорни лица.

— Убеден съм, че вашият предшественик ви е казал и че по време на неговия мандат също винаги съм изпълнявал задълженията си.

— Именно това ми беше казано — съгласи се той — и тъкмо затова е толкова притеснително, че дори Групата на осемте е останала в неведение за Алжир.

— Лестър, а мен ме притеснява, че вие не осъзнавате, че вероятно имам много важна причина да не разкривам информация за случилото се.

Стисна челюст, по бледото му лице се появи руменина.

— Дори след като вече е факт, така ли, господин президент? Имате право първо да действате, след това да осведомявате за действията си, ако времето е от особена важност, но вие дори сега не разкривате нищо, дори след като фиаското в Алжир е факт. След като сте позволили на онова чудовище да избяга. Нарушавате закона.

— Запитайте се каква е причината, Лестър. — Облегнах се на стола си. — Защо бих постъпил така? След като съм наясно каква ще е реакцията ви? След като ми е известно, че ви поднасям на тепсия основания за моето отстраняване от поста?

— Отговорът може да е само един, сър.

— Нима? И какъв ще да е този отговор, Лестър?

— Ами… може ли да говоря свободно?

— Че тук сме си само свои.

— Добре — кимна. — Отговорът е, че нямате добро обяснение за стореното от вас. Опитвате се да договорите някакво споразумение с този кучи син, терориста, и сте попречили на паравоенната групировка да го убие, за да можете да продължите да преговаряте за някаква сделка за възцаряването на мир, любов и хармония, която май си въобразявате, че сте измислили. И сте били на косъм да ви се размине. И дума не бяхме чули за Алжир. Щяхте да отречете всичко.

Приведе се, погледна ме от упор и така се втренчи, че очите му почти плувнаха в сълзи.

— Само че американско момче се прощава с живота и онези го записват, после пускат записа в мрежата, та цял свят да го види. И така ви спипват по бели гащи. А вие продължавате да упорствате и да не ни казвате нищо. Защото не искате никой да научи какво правите, докато всичко не е подписано, подпечатано и изпратено на получателя. — Той насочи пръст към мен. — Е, Конгресът няма да отрече правото ни на контрол и проверка на случая. Докато съм председател, никой президент няма да действа на своя глава и да сключва сделки с терористи, които със сигурност няма да спазват въпросните споразумения и заради които ще изглеждаме като окаяни завареничета. Докато…