Колко различно можеше да е всичко, ако вътрешният човек беше дошъл при мен в онзи момент.
Превъртях надолу. Това беше за 4 май.
Следващият разговор беше от другия ден — събота, 5 май, сутринта. Отново съобщение от непознат номер до Белия дом.
Хитро, дадох си сметка. Предателят беше осъзнал, че местонахождението му може да се проследи чак до улицата и номера, до „Пенсилвания“ 1600, и се беше погрижил да е в присъствието на други високопоставени служители по това време. Криел се е във вътрешния кръг. Предпазливо. Хитро.
Зачетох:
Събота, 5 май
НН: „Пенсилвания авеню" 1600
Нина: Местонахождение неизвестно
Източно стандартно време
НН (10:40): Значи, не блъфираш. Ще направите с военните ни системи същото, което направихте с метрото в Торонто снощи?
Нина (10:58): Умножено по милион. Вече внимаваш!!
НН (10:59): Да, вярвам ти вече. Можеш ли да спреш вируса?
Нина (11:01) Да, мога да ти кажа как да бъде спрян.
НН (11:02): Не е достатъчно да ми кажеш. Не разбирам много от компютри.
Нина (11:05): Не ти и трябва, ще ти кажа прости неща.
НН (11:24): Тогава се предай. Иди до най-близкото американско посолство.
Нина (11:25): И да замина право за Гуантанамо ли? Мерси!!!
НН (11:28): Тогава просто ми кажи как да спра вируса.
Нина (11:31): Да си издам коза?? Само заради него ще ми дадеш амнистия. Ако ти кажа как да се спре вирусът, откъде да знам, че ти ще изпълниш твоята част от сделката? Съжалявам, но не мога да го направя. Изключено.
НН (11:34): Тогава не мога да ти помогна. Трябва да се справиш сам.
Нина (11:36): Защо да не можеш да ми помогнеш?????
НН (11:49): Защото съм загазил. Ти ми каза вчера за Торонто, преди да се случи, а аз не споделих с никого.
Нина (11:51): Защо не каза на никого??
НН (11:55): Не ти повярвах. Чете ли новините? Президентът е разпънат на кръст само защото се е обадил на Сулиман. А аз си разменям съобщения с някой, който работи с него. Допуснах грешка. Но вече не мога да я поправя.
Но ти вярвам. Нека да намеря решение, става ли? Ще се свържа с теб. Колко време имам? Кога ще се задейства вирусът?
Нина (11:57): След седмица. Давам ти време до утре, повече не.
Тук свършваше разговорът в събота, 5 май. Умът ми препускаше, опитваше се да осмисли наученото. Явно не е било добре обмислен план за предателство. Не е било изнудване. Не е ставало дума за пари. Просто погрешна преценка? Едно лошо решение, което е довело до друго, а то до трето и така сме стигнали до тази каша.
Следващото съобщение от нашия Бенедикт Арнолд отново идваше от Белия дом, на следващата сутрин, събота, 6 май:
НН (7:04): Имам идея какво да направим, без да се замесвам. Близо ли си до Париж?
Бял ван с логото на „Лодки и пристани Лий“ излезе от щатската магистрала на Вирджиния и пое по чакълен път. В началото му имаше бариера с табела: ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ — НЕ ВЛИЗАЙ. Зад нея два джипа препречваха пътя.
Шофьорът на вана, Лойжик, спря и погледна в огледалото за обратно виждане към осемте мъже в задната част на купето, облечени в бронирани униформи. Четирима бяха въоръжени с АК-47. Другите четирима държаха оръжия с ракети за изстрелване от рамото, пробиващи брони.
— Ако си сваля шапката — напомни им той уговорения сигнал. Лойжик излезе от колата, изглеждаше като човек, който обича да обикаля езерата, носеше шапка с опърпана козирка, фланела и скъсани джинси. Приближи се до автомобилите на барикадата, вдигнал ръка, сякаш има въпрос.
— Здравейте — обади се той. — Приятели, знаете ли как да стигна до шосе 20?
Никакъв отговор. Прозорците на автомобилите бяха тъмни, през тях не се виждаше нищо.
— Има ли някой? — попита.
Повтори въпроса. И пак. Както си и мислеха: колите бяха празни. Агентите от Тайните служби бяха твърде малко, особено след като колегите им от другите служби отлетяха с хеликоптера.
Затова Лойжик не си свали шапката и стрелците не откриха огън по конвоя.
Добре. Куршумите щяха да им трябват за хижата.
Лойжик се върна при колата и кимна на мъжете.
— Май до хижата е чисто — каза той. — Дръжте се.
Даде на заден и се върна в началото на черния път. Спря, даде на първа и натисна докрай педала, за да прелети с вана през барикадата.
Читать дальше