Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Щом агентите стигнаха до пристана и насочиха цялото си внимание към лодката, от която се извършваше нападението, Бах прекоси двора, възползвайки се от тъмнината и разсейването на агентите, и скочи през отворения прозорец на пералното помещение в сутерена.

Алекс Тримбъл затвори и заключи тежката врата на съвещателната стая. Извади телефона от джоба си и го включи.

Девин седеше на стол с отворен лаптоп, готов за действие.

— Давай, Девин — казах. — Задействай вируса.

Погледнах през рамото на Алекс към неговия телефон. Тайните служби бяха монтирали камери на покрива и двамата с Алекс наблюдавахме кадрите от онази, която сочеше на север — бял ван напредваше по черния път към нас

— Къде си, Вайпър? — извика Алекс на радиостанцията.

Сякаш следвайки указания на режисьор, хеликоптер на военноморските сили, част от новата ескадрила бойни хеликоптери „Вайпър“, се появи и се спусна над вана откъм задната част. От крилото му излетя ракета въздух-земя и се насочи в спирала към вана.

Автомобилът избухна в кълбо от оранжев пламък и се превъртя няколко пъти, като накрая остана неподвижен на една страна. Агентите на Тайните служби бавно тръгнаха напред, с готови за стрелба автомати…

Алекс натисна бутон и се показа друга картина: гледахме на югоизток, към престрелката при езерото, агентите на лодката и тези на пристана обстрелваха моторница, опитваха се с всички сили да й попречат да стигне до брега.

С пръст, притиснат към слушалката в ухото му, Алекс извика в радиостанцията:

— Навигатор, разчистете пътя! Разчистете пътя! Всички агенти да се отдръпнат за Вайпър!

След тези думи лодката на Тайните служби промени курса си и тръгна на заден, отдалечаваше се от моторницата, която извършваше нападението. Агентите на пристана се отдръпнаха и залегнаха на земята.

Хеликоптерът пристигна, изстреля още една ракета и изпепели моторницата, издигна се огнено кълбо и мощна струя вода от езерото. Лодката на Тайните служби също се преобърна.

— Сега искам доклад от морските пехотинци! — извика Алекс в радиостанцията си, веднага преминал към следващия етап. Морските пехотинци, разположени във „Вайпър“ на местно летище, бяха негова идея, така около хижата имахме лека охрана, но наблизо чакаше тежко подкрепление.

— Агентите във водата! — побутнах Алекс по рамото.

Той свали радиостанцията си.

— Имат спасителни пояси. Добре са. — Отново заговори на радиостанцията. — Къде са моите морски пехотинци? Трябва ми доклад за жертвите!

— Добре, вирусът е задействан на сървъра в Пентагона — обади се Девин.

Обърнах се към него, докато Алекс се отдалечи към вратата на съвещателната зала и продължи да крещи заповеди.

— Да видим дали ще проработи. — Девин издиша, след като беше затаил дъх. — Помолете се.

Затрака по клавишите. Вече нямахме смартскрийн, около който да се струпаме, затова наблюдавах през рамото му, заедно с Кейси и Оги, докато той изваждаше параметрите на файловете, за да провери дали маркираните като изтрити файлове ще оцелеят.

— Това е нула — казах, вперил поглед в долната част на прозореца с параметрите. — Нулата е лош знак, нали?

— Той… не, не… — заекна Девин. — Пренаписва файловете.

— Не ги ли изтри? — попитах. — Маркира ги като из…

— Да, да, да. — Девин сграбчи вбесен лаптопа. — Мамка му!

Гледах същите параметри на файловете, прозорците с низходящи редици от думи и числа, но виждах нула в дъното.

— Защо не се получава? — попитах. — Какво…

— Може би не сме успели да възпроизведем напълно вируса в нашите тестове — предположи Оги. — Онази част, която не успяхме да дешифрираме.

— Пропуснали сме нещо — каза Кейси.

Кръвта ми замръзна.

— Сървърът на Пентагона ще бъде заличен, така ли?

Кейси вдигна ръка към слушалката в ухото си.

— Повторете! — каза, затвори съсредоточено очи. — Сигурно ли е?

— Какво, Кейси?

Обърна се към мен.

— Господин президент, екипът ни в Пентагона казва, че… вирусът, който току-що активирахме, е дал команда за изпълнение из цялата система. Вирусът се е задействал в Министерството на финансите… — потупа по ухото си, — в Департамента за вътрешна сигурност. В Министерството на транспорта. Нав… навсякъде, сър. — Погледна към телефона си. — И на моя телефон също.

Посегнах към моя.

— Къде ми е телефонът?

— О, не — каза Оги. — О, не, о, не, о, не.

— И на моя телефон — каза Девин. — Разпространява се. Господи, разпространява се навсякъде! Вирусът атакува наред.