Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Мога да остана, Джони — прошепна тя в ухото ми.

Отдръпнах се.

— Не. Вече минава седем. Задържах те далеч повече от планираното. Ако това се… случи… не искам да се притеснявам за безопасността ти. А ти и без това би предпочела да си у дома.

Не възрази. Знаеше, че имам право. Ако вирусът се задействаше и се стигнеше до най-лошото, от което се страхувахме, последствията щяха да се разпространят по цял свят. Тези водачи трябваше да бъдат у дома, когато се случеше.

— Специалистите ми могат да останат — каза тя.

Поклатих глава.

— Те дадоха всичко от себе си. Хората ми вече работят по сървъра на Пентагона и трябва да запазим това под секрет, както можеш да си представиш.

— Разбира се.

Свих рамене.

— Освен това всичко приключи, Ноя. Това е последната ни възможност да спрем вируса.

Взе ръката ми в своята, обгърна я леко с покритите си с бръчки ръце.

— Израел няма по-голям приятел — каза тя. — И аз нямам по-голям приятел.

Най-доброто решение, което бях взел, беше да извикам Ноя тук. В отсъствието на помощниците ми нейното присъствие и напътствия ми донесоха успокоение, което не можеше да се опише с думи. Но никакви съветници, никакви напътствия не можеха да променят факта, че всичко зависеше от мен. Всичко се случваше на моя територия. Отговорността беше моя.

— Господин министър-председател — ръкувах се с Иван Волков.

— Господин президент, вярвам, че специалистите ни са ви били от полза.

— Така беше, да. Предайте благодарността ми на президента Чернокев.

Доколкото можеха да преценят моите хора, руските технически специалисти бяха работили всеотдайно. Най-малкото Кейси и Девин не бяха забелязали никакви признаци, че се опитват да ги саботират. Но това не означаваше, че не са били в състояние да прикрият нещо. Нямаше как да се разбере.

— Специалистите ми съобщиха, че вашият план как да се спре вирусът, може би ще успее — каза Волков. — Храним огромни надежди да се окаже така.

Потърсих намек за подигравателност, за ирония в думите на този хладнокръвен мъж с безизразно лице.

— Всички трябва да се надяваме на това — казах. — Защото ако ние пострадаме, всички ще страдат. Но хората, отговорни за това, трябва да се притесняват най-много, господин министър-председател. Защото Съединените щати ще отвърнат както подобава. И имам уверенията на съюзниците ни от НАТО, че ще ни подкрепят.

Той кимна, смръщил чело, с изражение на дълбока загриженост.

— В близките дни — поде — държавните глави ще трябва да вземат решения, които са належащи и изискват огромна предпазливост.

— В следващите дни — казах — ще открием кои са приятелите на Америка и кои са нейните врагове. И тежко на враговете.

След тези ми думи Волков си взе довиждане.

Тримата държавни глави, техните помощници и компютърните им специалисти слязоха по задните стъпала.

Хеликоптер на морските пехотинци се приземи на площадката в задния двор, готов да ги откара.

Започва се.

От наблюдателницата си на белия бор Бах гледаше през мерника на пушката си към задния двор.

Дишай. Отпусни се. Прицели се. Стреляй.

Военен хеликоптер с шумозаглушител, който превръщаше рева на роторите в лек шепот, кацна на площадката.

Вратата на кабината се отвори. Тя застана нащрек.

Държавните глави излизаха от хижата, осветени от лампите на верандата.

Огледа ги един по един, имаше възможност за чист изстрел в главата. Министър-председателят на Израел.

Канцлерът на Германия.

Министър-председателят на Русия.

Излизаха и други. Оглеждаше лицата им. Секунда, само това й трябваше сега, когато вече беше готова…

Дишай. Отпусни се. Прицели се. Стреляй…

Тъмнокос мъж…

… пръстът й галеше спусъка…

Не беше той.

Адреналинът се втурна из тялото й. Това беше последната поръчка, после край…

Дългокос мъж…

Не. Не беше нейната цел.

Вратата на хижата остана отворена.

После се затвори.

— Йеби га — изруга тя тихо. Не излезе. Все още беше вътре. Хеликоптерът се издигна. Тя усети силното въздушно течение, докато машината се извисяваше и накланяше, след което бързо изчезна в относителна тишина.

Нямаше да излезе от хижата. Нямаше да излезе.

Следователно те трябваше да отидат при него.

Остави пушката си и вдигна бинокъла си. Агентите на Тайните служби на Съединените щати все още стояха на поляната, охраняваха и задната веранда. Поставили бяха факли около двора, за да подсилят осветлението в мрака.