Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Предстоеше доста по-рискована част от операцията.

— Екип „Едно“ на позиция — чу тя в ухото си.

— Екип „Две“ на позиция.

И много по-кръвопролитна.

— Побързайте — казах на Девин и Кейси в сутерена, докато Девин се включваше в системите на Пентагона и полагаше усилия да маркира всички негови файлове като изтрити.

Осъзнах още докато го изричах, че той работи с възможно най-голяма бързина и моето подтикване е безсмислено.

Телефонът ми иззвъня. Прочетох „Лиз“ и вдигнах.

— Господин президент, свалихме съдържанието на втория телефон на Нина. Трябва да го видите веднага.

— Добре. Как?

— Ще ви го изпратя на телефона.

— Всичко ли? Какво да търся?

— Използвала е телефона само за едно — поясни Лиз. — Само за едно. Използвала го е да се свързва с един-единствен друг телефон, който също се е свързвал само с този. Нина е общувала с вътрешния човек, господин президент. Изпращала е и е получавала съобщения от нашия… нашия предател.

Кръвта ми изстина. Малка част от мен искаше да няма предател, Нина и Оги да са научили кодовия израз „Тъмните векове“ по друг път, никой от моите хора да не е извършил подобно деяние.

— Кажи ми кой е, Лиз — гласът ми трепна. — Кой го е направил?

— Няма имена, сър. Току-що го изпратих.

— Ще го изчета и ще ти позвъня.

Затворих.

— Девин, Кейси! — извиках. — Отивам в съвещателната стая. Щом сте готови, извикайте ме.

— Да, сър.

Телефонът ми изпиука миг по-късно, съобщение от Лиз. Имаше прикачен документ, който отворих на път към съвещателната зала, а Алекс ме следваше.

Документът беше запис на съобщения, участниците бяха обозначени като „Нина“ и „НН“ за „непознат номер“ — предпочитах „предател“, „Юда“ или „Бенедикт Арнолд“, — съобщенията бяха разбити по дата и час

Първото съобщение идваше от непознат номер на 4 май. Петък. Това беше денят, в който се бях върнал от европейската си обиколка, ден след новината, че Съединените щати са предотвратили покушение над Сулиман Синдурук и че майката на загиналия агент от ЦРУ настоява за отговори.

Погледнах към първата група съобщения от 4 май и ми направи впечатление местонахождението на човека, който използваше непознатия номер.

„Пенсилвания авеню" 1600

Съобщенията идваха от Белия дом. Който и да беше, беше изпращал съобщенията от Белия дом. Това беше… невъобразимо. Оставих го настрана и започнах да чета:

Петък, 4 май

НН: „Пенсилвания авеню“

Нина: неизвестно местонахождение

Източно стандартно време

НН (7:52): Прочетох бележката, очевидно. Кой си ти и откъде да знам, че не блъфираш?

Нина (7:58): Знаеш, че не блъфирам. Как иначе ще знам с точност до секунда момента, в който вирусът се е появил на сървъра на Пентагона?

Нина (8:29): Без отговор? Нищо ли няма да кажеш?

Нина (9:02): Не ми ли вярваш? Супер. Гледай как страната ти отива на кино. Вместо да станеш герой, ще се наложи да обясниш на президента, че е имало възможност да спреш това, но не си го направил. От герой до жертвено агне, колко тъжно!!

Нина (9:43): Защо ми е да лъжа? Какво имам да губя? Защо ме пренебрегваш?

Замислих се за времето на размяната на съобщенията. Имахме среща на екипа по национална сигурност в онази сутрин. С хората от вътрешния ми кръг, всички в Белия дом.

Който и да е изпращал съобщенията, той е присъствал на събранието.

Продължих да чета. Нина не спираше да обстрелва непознатия номер.

Нина (9:45): Предполагам, че не искаш да си герой, тогава просто ще заровиш главата в пясъка и ще се правиш, че ме няма???

Нина (9:59):….

Нина (10:09): Може след Торонто да ми повярваш.

Торонто. Точно така. Онзи петък беше денят, в който системата на метрото в Торонто спря да работи заради компютърен вирус, който приписахме на „Синове на джихада“. Атаката беше станала във вечерния час пик. Нина пишеше за събитието сутринта преди то да се случи. Точно както ми беше казала за катастрофата с хеликоптера в Дубай, преди да се случи.

Това поне обясняваше как се е стигнало до предателството. Чудех се как е започнало всичко, как кибертерорист и член на екипа по национална сигурност изобщо са се запознали. Нина беше започнала разговора. Тя се беше обърнала към нашия Юда.

Но който и да беше този вътрешен човек, защо не ми беше казал веднага? В мига, в който беше получил бележката, защо не ми беше казал? Защо го беше запазил в тайна?