Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Обърнах се към Кейси.

— Каза, че отнемало около двайсет минути, за да претърси всички файлове. Следователно имаме двайсет…

— Не — прекъсна ме тя, — казах, че отнема двайсет минути да пренапише всички, един по един. Но ги открива далеч по-бързо. Той…

— Ето — Девин натисна клавиш, показа се образ на вируса Сулиман.

Изпълнява се сканиране…

62 %

Тя имаше право. Вирусът се движеше доста по-бързо.

70 процента… 80 процента…

Затворих очи, отворих ги, погледнах смартскрийна:

Сканирането завършено

Брой на откритите файлове: 0

— Добре — каза Дейвид. — Не пренаписа нито един файл. Нито един файл не е заразен.

— Да видим сега дали убиецът ще излезе от стаята след изпълнената мисия — казах.

Оги, който беше останал смълчан в ъгъла и потупваше с крак, хванал се за брадата, се обади:

— Трябва да изтрием вируса сега — отново, — след като е изпълнил функцията си. Може би няма да оцелее.

— Или пък ще го задействаме отново — каза Девин. — Ще го събудим — обърна се той към мен.

— Ако стане така — каза Оги, — тогава ще повторим модела, но вече без изтриването.

Изведнъж осъзнах защо всеки ход, който предприемат, има последствия, защо всяка тактика, която изпробват, трябва да бъде повторена множество пъти — защо бяха необходими толкова тестови компютри, толкова проверки.

— Първо ще изпробвам моя подход — каза Девин. — По-вероятно е вирусът да съжителства с…

В стаята избухна спор на много езици. Всеки имаше мнение. Вдигнах ръка и надвиках врявата.

— Ей! Ей! Направете, както казва Оги — казах. — Изтрийте вируса отново, да видим какво ще се случи. — Кимнах към Девин. — Направи го.

— Добре — съгласи се той.

На смартскрийна наблюдавах как Девин движи курсора над единствения активен файл в целия компютър, този с вируса Suliman.exe. След това натисна бутона за изтриване.

Иконата изчезна.

Дружно ахване се понесе във въздуха и напусна пределите на стаята, докато най-добрите специалисти по кибербезопасност в света затаиха дъх от почуда пред празния екран.

— Мамка му! — избърбори Кейси. — Знаете ли колко пъти се опитвахме да изтрием тази гадост?

— Към петстотин?

— И това наистина е първият път, в който успяваме.

— Злата вещица мъртва ли е? — попита Девин. Трескаво работеше на компютъра, екранът се променяше толкова бързо, че не можех да гледам в него. — Злата вещица е мъртва!

Овладях въодушевлението си, потиснах вълната на облекчение. Все още не бяхме успели.

— Възстановете всички други файлове — каза Кейси. — Да видим дали убиецът наистина е излязъл от стаята.

— Добре, възстановяваме всички файлове, отбелязани като изтрити — каза Девин, докато пишеше трескаво по клавиатурата, за да възстанови файловете, пръстите му издаваха звуци като цвърчене на животинче. — Освен този с вируса, естествено.

Обърнах се, не можех да гледам. В стаята цареше пълна тишина.

Проверих на телефона си колко е часът. Двайсет и осем минути бяха минали, откакто отправих предложението за помилване. Никой не се беше обадил. Не разбирах. Не очаквах някой да признае веднага, разбира се. Без съмнение това беше тежък момент, да признаеш подобно нещо е вероятно най-тежкият момент в живота ти. Трябват ти няколко минути, за да го обмислиш.

Но също така знаеш, че има огромна вероятност да бъдеш уличен в предателство срещу Съединените щати и какви са ужасяващите последствия — затвор, опозоряване, съсипване на семейството. И ето че аз предлагах уникален шанс — не просто спасявах този човек от затвора или от смъртна присъда, но и от позора. Обещах да засекретя информацията. Никой никога нямаше да разбере какво е направил предателят. Ако беше взел пари, а вероятно го беше направил, можеше да ги задържи.

Без затвор, без да изпадне в немилост, без да му се отнеме имуществото — как би могъл човек да отклони подобно предложение? Не ми ли вярваха?

— Господин президент — каза Девин.

Обърнах се към него. Той кимна към екрана. Куп файлове бяха извадени с изредени в низходящ ред параметри.

— Никакви нули — казах.

— Никакви нули — потвърди Девин. — Тези файлове са възстановени и активни, а вирусът не ги е докоснал!

— Браво! — Кейси замахна с юмрук във въздуха. — Измамихме гадния вирус!

Всички се запрегръщаха, удряха ръце, отърсваха се от часовете напрежение.

— Видяхте ли? Знаех си, че идеята е добра — пошегува се Девин.

Телефонът ми иззвъня.

— Подгответе се да го направите в реална среда! — извиках към Девин, Кейси и останалите. — Подгответе сървъра на Пентагона.