Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Изключих връзката и излязох от стаята.

Бях в кухнята, гледах към задния двор и гората. Навън бързо се смрачаваше. Оставаше около час до залеза и слънцето се спускаше зад дърветата. Съботата изтичаше след пет часа.

И бяха изминали единайсет минути и трийсет секунди, откакто отправих предложението си пред моя кръг от шестима.

Ноя Барам се приближи зад мен. Улови ме за ръка, обви я с тънките си деликатни пръсти.

— Исках нов дух за страната си — казах. — Исках да се сближим помежду си. Да почувстваме, че всички сме едно цяло. Или поне да направя така, че да вървим в тази посока. Мислех си, че мога. Наистина си мислех, че мога да го постигна.

— И все още можеш — увери ме тя.

— Ще е цяло чудо да останем живи — казах. — И да не се избием за парче хляб или туба бензин.

Страната ни щеше да го преодолее. Убеден бях. Но щяхме да се върнем много назад. Щяхме да понесем огромно страдание.

— Какво пропускам, Ноя? — попитах. — Какво трябва да направя, а не правя?

Въздишката й беше продължителна.

— Готов ли си да мобилизираш всички действащи и запасни военни, ако е необходимо да се опази редът?

— Да.

— В безопасност ли са останалите от управлението?

— Да.

— Подготвил ли си спешни мерки за стабилизирането на пазарите?

— Планът вече е съставен — отговорих. — Ноя, аз говоря за онова, което не правя, за да спра случващото се.

— Какво правиш, когато знаеш, че идва враг и не можеш да го спреш? — обърна се тя към мен. — В историята има много световни водачи, които с радост биха научили отговора на този въпрос.

— Считай ме за един от тях.

Тя ме погледна.

— Какво направи в Ирак, когато самолетът ти беше свален?

Всъщност беше хеликоптер — „Блек Хоук“, излязъл за издирването и спасяването на пилот на Ф-16, паднал близо до Басра. От момента, в който иракската ракета земя-въздух удари опашката, до момента, в който машината се спусна в спирала към земята, имаше не повече от пет-десет секунди.

Свих рамене.

— Молех се за себе си и за отряда си и си казвах, че няма да издам никаква информация.

Това е обичайната ми версия. Само Рейчъл и Дани знаеха истината.

По някакъв начин съм бил изхвърлен от падащата машина. Спомням си мъгляво как стомахът ми се бунтуваше от въртенето, как се давех от дима и миризмата. След това пясъкът в пустинята пое тежкото падане на изкривеното ми тяло, но все пак останах без дъх.

Пясък в очите, пясък в устата. Не можех да се движа. Не можех да виждам. Но можех да чувам. Към мен се приближаваха развълнуваните викове на войниците от Републиканската гвардия, крещяха на родния си език, гласовете им ставаха все по-силни.

Пушката ми не се виждаше никаква. Опитах се да раздвижа дясната си ръка. Опитах се да се претърколя. Но не успях. Оръжието ми под мишницата беше затиснато под тялото.

Не можех да помръдна. Ключицата ми беше счупена, рамото ми беше изкълчено, ръката ми приличаше на счупен крайник на кукла, затисната от тялото ми.

Оставаше ми само едно — не можех да направя друго, — да лежа съвършено неподвижно и да се надявам, че когато иракчаните дойдат за наградата си, ще решат, че вече съм…

Чакай.

Улових ръката на Ноя. Тя подскочи изненадано.

Без да й кажа и дума повече, хукнах по стъпалата към щаба. Кейси почти скочи от стола си, когато видя изражението ми.

— Какво? — попита тя.

— Не можем да убием това нещо — казах. — И не можем да се справим с поразиите, които ще натвори.

— Точно така…

— Ами ако го преметнем? — попитах.

— Преметнем…

— Каза, че когато човек изтрие файлове, те стават неактивни, нали?

— Да.

— А вирусът пренаписва активните файлове, нали? Така каза.

— Да. Тогава…

— Тогава ли? — Втурнах се към Кейси и я сграбчих за раменете. — А ако се престорим на умрели?

— На умрели — повтори Кейси думите ми. — Искате да кажете да унищожим данните, преди вирусът да успее да ги унищожи?

— Изхождам от казаното от теб — обясних. — Каза, че когато файловете бъдат изтрити, те всъщност не са наистина изтрити. Само биват отбелязани като изтрити. Не изчезват завинаги, а стават неактивни.

Тя кимна.

— Каза ми и че вирусът пренаписва само активните файлове — продължих. — Следователно няма да замести неактивните, онези, които са отбелязани като изтрити файлове.

Оги, който сега седеше близо до смартскрийна, размаха пръст.

— Предлагате да изтрием всички активни файлове на компютъра.