— А дали пък — започнах — не сте прекалено умни, хора?
— Как прекалено умни, сър?
— Така. Възможно ли е да знаете толкова много и да се борите с нещо толкова сложно, че да не можете да стигнете до просто решение? Да се занимавате с дребните детайли и да не виждате цялото?
Кейси огледа присъстващите в стаята, вдигна ръка.
— На този етап съм готова да…
— Покажете ми го — казах. — Искам да видя това чудо.
— Вируса ли?
— Да, Кейси, вируса. Този, който ще съсипе страната ни, уточнявам, в случай че не си сигурна за кой вирус говоря.
Всички бяха на ръба, уморени, в стаята витаеше отчаяние.
— Съжалявам, сър. — Кейси сведе глава и започна да работи на един от лаптопите. — Ще използвам смартскрийн — каза тя и за пръв път забелязах, че бялата дъска всъщност е нещо като компютърна бяла дъска.
Погледнах към смартскрийна. Изведнъж се появи дълго меню с файлове. Кейси превъртя надолу, накрая избра един и кликна върху него.
— Ето го — каза тя. — Вашият вирус.
Погледнах веднъж, после втори път:
Suliman.exe
— Колко скромно от негова страна — отбелязах. Нарекъл беше вируса на себе си. — И това е файлът, който търсихме две седмици, така ли?
— Сър, вирусът се криеше при търсенето — каза Кейси. — Нина го е програмирала така, че да избягва логването, ами всъщност изчезваше, когато го търсехме.
Поклатих глава.
— И можете да го отворите, нали? Отваря ли се?
— Да, сър. Но и това ни отне доста време.
Започна да пише на лаптопа и съдържанието на вируса се показа на екрана.
Не знаех какво да очаквам. Може би зелено чудовище, готово да лапа данни като някой побъркан Пакман [15] Герой от компютърна игра, който се движи през лабиринт от точки и неговата цел е в битка с враговете си да изяде всички точки. — Бел. прев.
.
А беше само куп разбъркани символи и букви. Шест реда главни и малки букви, цифри, пунктуационни и други знаци, които не приличаха на изписването на нито една дума в който и да е език.
— Това да не е някакъв криптиран код, който трябва да разкодирате?
— Не — каза Оги. — Това е маскиран програмен код. Нина го направи така, за да не може да бъде прочетен, нито пресъздаден в обратен ред. Идеята е да не подлежи на разчитане.
— Но вие сте успели да го пресъздадете, нали?
— Успяхме, до голяма степен — потвърди Оги. — Хората тук са страхотни, но не можем да сме сигурни, че сме го възстановили напълно. И сме наясно, че не успяхме да пресъздадем механизма, с който отчита времето.
Издишах, поставих ръце на кръста, наведох глава.
— Ясно, не можете да го обезвредите. Нито да го унищожите.
Кейси каза:
— Точно така. Когато се опитаме да го обезвредим или премахнем, вирусът се активира.
— Обяснете ми какво означава „активира“. Имате предвид, че заличава всички данни, така ли?
— Вирусът пренаписва всички активни файлове — каза тя. — Не могат да бъдат възстановени.
— Горе-долу като да се изтрие файлът и след това отново да бъде изтрит от кошчето, както правех на моя макинтош през 90-те?
Тя се намръщи.
— Не. Изтриването е друго. Когато триете нещо, то се отбелязва като изтрито. Не е активно и става незаделено пространство на диска, което в крайна сметка може да бъде заместено, когато обемът на информация за съхранение…
— Кейси, за бога. Може ли да говориш разбираемо?
Побутна дебелите си очила нагоре към челото.
— Всъщност няма значение, сър. Искам само да кажа, че когато потребителят изтрие файл, той не изчезва веднага и завинаги. Компютърът го отбелязва като изтрит, така че това място се отваря в неговата памет и изчезва от активните файлове. Но специалист би могъл да го възстанови. Вирусът не действа така. Вирусът чистач премества данните. Това вече е необратима промяна.
— Покажете ми — пак настоях. — Покажете ми как го прави.
— Добре. Направихме симулация, в случай че пожелаете да го видите.
Кейси направи няколко неща на компютъра с такава бързина, че изобщо не схванах какво върши.
— Това е произволен файл. Виждате ли го? Всички редове, различните параметрите на файла?
На смартскрийна се отвори прозорец с параметрите на един-единствен файл. Поредица от хоризонтални редове, всеки зает от число или дума.
— Сега ще ви покажа същия файл след пренаписването.
Изведнъж на смартскрийна се появи друго.
Отново си бях представял нещо драматично, но онова, което се виждаше на екрана, беше лишено от всякакъв драматизъм.
— Еднакви са — казах, — с изключение на това, че последните три реда са заменени с нула.
Читать дальше