Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Благодаря, Дани. — Изправих се на крака. — Говориш глупости, но ти благодаря.

— Използвайте ума си и намерете изход, господин президент — рече

Прекъснах връзката и включих лампата. Преди да отворя вратата, телефонът иззвъня. Каролин.

— Господин президент, Лиз е на линия.

— Господин президент, подложихме вицепрезидента на детектора на лъжата — каза Лиз. — Резултатите са неубедителни.

— Какво ще рече това? — попитах.

— Че апаратът не може да се произнесе дали лъже, сър.

— Как да разбираме това?

— Честно казано, сър, това беше най-вероятният резултат. Съставихме набързо въпросите, обикновено ги подготвяме далеч по-внимателно. А и напрежението, на което е подложена, независимо дали е невинна, или виновна, е огромно.

Веднъж съм минавал през детектора на лъжата. Иракчаните ме подложиха на проверка с него. Задаваха ми какви ли не въпроси за придвижването на военните части и разположението на силите. Лъжех от начало до край, но въпреки това издържах проверката. Защото ме бяха учили как да противодействам на детектора на лъжата. Това беше част от обучението ми. Има си начини да надхитриш апарата.

— Ще й пишем ли точки, задето се подложи доброволно на детектора? — попитах.

— Няма — каза Каролин. — Ако се беше провалила на проверката, щеше да го обясни с напрежението и да зададе точно този въпрос: защо да се явявам доброволно на детектора, ако знам, че няма да го издържа?

— И освен това — добави Лиз Грийнфийлд — е била наясно, че рано или късно ще подложим на детектора както нея, така и всички останали. Следователно се е явила доброволно на проверка, за която е знаела, че ще бъде принудена да премине.

Имаха право. Кати беше достатъчно умел тактик, за да обмисли тези ходове.

Господи, нямаше край.

— Каролин — казах, — време е да позвъниш на когото трябва.

— Господин председател, бих искал да мога да ви разкрия повече — говорех на телефона. — В момента мога да кажа само, че е важно членовете на Върховния съд да са вън от опасност и да се свързвам с вас по всяко време.

— Разбирам, господин президент — каза председателят на Върховния съд на Съединените щати. — Всички сме в безопасност. Всички се молим за вас и страната.

Телефонният разговор с водача на партията с най-много гласове в Сената протече горе-долу по същия начин, докато местеха него и екипа му в подземни бункери.

Лестър Роудс се отнесе с инстинктивно недоверие към мен, след като му съобщих толкова, колкото беше възможно.

— Господин президент, от какво естество е заплахата, надвиснала над нас?

— Не мога да ви отговоря в момента, Лестър. Трябва да съм сигурен обаче, че вие и вашият екип сте в безопасност. Щом мога да ви кажа, ще го направя.

Затворих, преди да успее да ме попита как ще се отрази случващото се на изслушването пред комисията, което със сигурност го вълнуваше.

Вероятно мислеше, че се опитвам да отвлека вниманието на нацията от онова, което се опитваше да ми причини. Умът на човек като Лестър ще се насочи най-напред в тази посока. Ние тук възприемахме случващото се като извънредна ситуация, включително се опитвахме да осигурим безопасността на управленските структури, за да продължат да работят, а той не спираше с евтините си политически машинации.

В съвещателната зала включих лаптопа и се свързах с Каролин Брок.

— Господин президент — каза тя, — всички са в безопасност в оперативния център.

— Брендан Мохан? — попитах за своя съветник по националната сигурност.

— Той също.

— Род Санчес? — Председателят на Комитета на началник-щабовете.

— В безопасност е — отговори Каролин.

— Дом Дейтън? — Секретарят по отбраната.

— В безопасност.

— Ерика Бийти?

— В безопасност.

— Сам Хейбър?

— Да, сър.

— И вицепрезидентът?

Моят кръг от шестима.

— Всички са в безопасност в оперативния център — отговори Каролин.

„Използвай ума си и намери изход.“

— Подготви ги, че ще говорят с мен след няколко минути — казах.

Върнах се в щаба, където компютърните специалисти продължаваха да полагат усилия. Сравнително младите им лица бяха уморени и със зачервени очи, жестовете им бяха припрени, приличаха повече на студенти, които зубрят за последните изпити, а не на експерти по киберсигурност, които се опитват да спасят света.

— Спрете — казах. — Всички да спрат.

В стаята настъпи тишина. Всички насочиха погледите си към мен.