Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Трето: бял хеликоптер с името на местна телевизионна станция, но всъщност машина на немските специални части със заглушаваща шума технология, тихо се приземи на покрива на същата сграда. Четирима командоси, също облечени в бойни униформи, се спуснаха трийсет стъпки до покрива, приземиха се леко и откачиха въжетата от коланите си.

И четвърто: Сулиман Синдурук се разсмя, докато наблюдаваше екипа си в луксозния апартамент. Неговите четирима души — оставащите четирима членове на „Синове на джихада“, ако не броеше себе си. Все още се съвземаха от снощните веселби, тътреха се насам-натам полуоблечени, рошави, брадясали и с махмурлук, ако не и още пияни. Всички се бяха събудили по някое време на обяд и бяха продължили да се размотават.

Елмурод, с опъната върху корема ярковиолетова тениска, се просна на дивана и включи телевизора с дистанционното. Махмад, с потник на петна и боксерки, със сплескана на една страна коса, жадно пиеше вода от бутилка. Хаган, който се беше събудил последен, гол до кръста, с долнище от анцуг, дъвчеше грозде от снощната храна. Леви, върлинест и непохватен, само по бельо и със сигурност простил се с девствеността предната вечер, полегна на възглавница на дивана с доволна усмивка.

Лек ветрец погали лицето на Сули, който затвори очи, за да се отдаде на чувството. Някои хора се оплакваха от ветровете, които идваха от Шпрее, особено вечер, но те бяха едно от нещата, които му носеха огромно удоволствие. Едно от нещата, които най-много щяха да му липсват.

По навик провери оръжието под мишницата си. Правеше го почти всеки час. Проверяваше пълнителя, уверяваше се, че е зареден.

Зареден с един патрон.

Изкачиха стълбището с отработена тактика, подсигуриха всяка площадка с войник, другите от отряда продължаваха. Навсякъде имаше точки без видимост, възможностите за засада бяха на всяко ниво. Служителят в приемната им беше съобщил, че стълбището е чисто, но той разчиташе само на камерите, които следеше.

Водачът на отряд „Едно“ беше мъж на име Кристоф, вече единайсет години служеше в Специалните части. Когато дванайсетте бойци от отряда стигнаха до площадката на апартамента на последния етаж, той се свърза по радиостанцията с командира.

— Отряд „Едно“ на червена позиция — каза на немски.

— Останете на червена позиция, отряд „Едно“ — извика командирът от колата на улицата.

Командирът на тази мисия беше бригадният генерал, първият човек в КСК. Кристоф дори не беше чувал за подобно нещо — най-високопоставеният офицер в КСК лично да оглави мисия. От друга страна, за пръв път на бригадния генерал му се обаждаше самият канцлер.

„Целта е Сулиман Синдурук — беше казал канцлер Рихтер на бригадния генерал. — Трябва да бъде задържан жив. Трябва да бъде заловен в добро здраве, така че да бъде разпитан незабавно.“

Затова Кристоф държеше АРУЕН, оръжие за контрол на безредици, заредено с патрони, които не бяха смъртоносни, можеше да изстреля и петте само за четири секунди. Шестима от дванайсетте мъже в отряда имаха АРУЕН за обезвреждане на целите си. Другите шестима разполагаха със стандартни МП5 автомати, които при необходимост щяха да изстрелят смъртоносни патрони.

— Отряд „Две“, статус — извика командира.

Отряд „Две“ бяха четиримата мъже на покрива.

— Отряд „Две“ на червена позиция.

Двама от войниците на КСК се подготвиха да се спуснат от покрива на балкона отдолу. Другите двама оставаха на покрива, готови да действат в случай на опит за бягство.

„Няма да има никакво бягство — знаеше Кристоф. — Този тип е мой.“

Това щеше да е неговият Бин Ладен.

В слушалката си чу думите на командира:

— Отряд „Три“, потвърдете брой и разположение на целите.

Отряд „Три“ беше безшумният хеликоптер отгоре, който използваше сензор за топлина, за да определи броя на хората на нивото на апартамента на последния етаж.

— Пет цели, командир — дойде отговорът. — Четири в апартамента, събрани в предната стая, и един на балкона.

— Пет цели, потвърдено. Отряд „Едно“, минете към жълта позиция.

— Отряд „Едно“ минава към жълта позиция. — Кристоф се обърна към мъжете си и кимна.

Вдигнаха оръжия. Кристоф бавно завъртя дръжката на вратата към стълбището, след това внимателно, но бързо я отвори с прилив на адреналин.

Коридорът беше пуст, тих.

Бавно тръгнаха напред, дванайсетте вървяха приведени, с вдигнати оръжия, стъпваха премерено, за да сведат до минимум шума от стъпките си по дебелия килим, плъзгаха се към единствената врата вдясно. С изострени сетива Кристоф улавяше топлината и енергията на хората зад себе си, лимоновия мирис, който идваше от килима, чуваше тежкото дишане зад гърба си и приглушения смях от другия край на коридора.