Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Поставих ръка на рамото му.

— Искаш ли да почетеш паметта й, Оги? Тогава направи всичко по силите си, за да спреш вируса. Хайде. Сега е моментът.

Той пое дълбоко дъх и се надигна от дивана.

— Така ще направя.

Щом Оги вече не можеше да ме чуе, вдигнах телефона на ухото си.

— Слушам те, Лиз.

— Господин президент. Мобилните телефони на Нина във вана.

— Да. Каза, че са били два, нали?

— Да, сър, един у нея и друг, открит под пода в задната част.

— Добре…

— Сър, скритият в задната част на вана — все още не сме го разкодирали. Но най-накрая намерихме кода за телефона, който е бил в джоба й. Има съобщения, дошли от другата страна на океана, които са особено интересни. Отне много време да бъдат проследени, защото са обиколили три континента…

— Лиз, Лиз. Давай накратко.

— Мислим, че го открихме — обяви тя. — Ние мислим, че научихме местонахождението на Сулиман Синдурук.

Дъхът ми секна.

Втори шанс след Алжир.

— Господин президент?

— Искам го жив — казах.

Вицепрезидентът Катрин Бранд седеше тихо, свела поглед, осмисляйки чутото. Дори на компютърния екран със спорадичното жужене или треперене на картината тя изглеждаше готова за поява по телевизията, със силен грим от участието си в „Среща с медиите“, облечена в елегантен червен костюм и бяла блуза.

— Това е почти… — вдигна поглед към мен.

— Невъобразимо — помогнах й. — Така е. Далеч по-лошо е, отколкото си представяхме. Успяхме да осигурим защита на армията, но в други области на федералното правителство и частния сектор пораженията ще бъдат катастрофални.

— А Лос Анджелис… е бил примамка.

Поклатих глава.

— И аз така предполагам. Планът е хитър. Искали са най-добрите ни технически специалисти да заминат на другия край на страната, да се опитат да разрешат проблема с пречиствателната станция. А когато вирусът се задейства, ще бъдат отрязани — без достъп до интернет, без телефони, без самолети, без влакове. Най-добрите ни хора ще останат на Западното крайбрежие, на хиляди мили от нас

— А аз чак сега научавам какво се случва в страната ни и всичко, което правите, въпреки че съм вицепрезидент на Съединените щати. Защото вие ми нямате доверие. Аз съм един от шестимата, на които нямате доверие.

Образът й не беше достатъчно чист, за да преценя реакцията й. Надали човек се радва, когато научи, че шефът му, главнокомандващият, го счита за предател.

— Господин президент, наистина ли мислите, че бих направила подобно нещо?

— Кати, не би ми дори хрумнало, че можеш да го направиш. Нито за теб, нито за Сам, нито за Брендан, нито за Рот, нито за Доминик, нито за Ерика. Но един от вас го е направил.

Това беше положението. Сам Хейбър от Департамента за вътрешна сигурност. Брендан Мохан, съветник на президента по сигурността. Родриго Санчес, председател на Комитета на началник-щабовете. Секретарят по отбраната Доминик Дейтън. И директорът на ЦРУ Ерика Бийти. И вицепрезидентът. Моят кръг от шестима души, всичките под подозрение.

Катрин Бранд не каза нищо, все така беше цялата в слух, но беше изгубила концентрация.

Алекс влезе и ми подаде бележка от Девин. Лоши новини.

Когато се обърнах отново към Кати, тя изглеждаше готова да ми каже нещо. Досещах се какво ще чуя.

— Господин президент — каза тя, — щом ми нямате доверие, единственото, което ми остава, е да си подам оставката.

В щаба на компютърните специалисти Девин стана, щом ме видя. Потупа Кейси по рамото и оставиха другите — всички бяха със слушалки или пишеха по клавиатурите, — за да поговорим. До стената бяха натрупани повредени лаптопи. На бялата дъска бяха изписани, различни думи, имена и кодове: ПЕТЯ, НЕЙТНА, ШАМУН и ШНАЙЕР АЛГ., ДОД.

В стаята миришеше на кафе, цигари и пот. Щях да предложа да отворят прозорец, ако бях в настроение за шеги.

Кейси посочи към ъгъла, където стояха лаптопи, натрупани един върху друг като кула, която още малко и щеше да стигне почти до охранителната камера, насочена към нас от тавана.

— Всичките са повредени — каза тя. — Опитахме какво ли не. Нищо не унищожи вируса.

— Седемдесет компютъра досега, така ли?

— Горе-долу — отвърна тя. — И на всеки един, който използваме тук, останалата част от екипа в Пентагона използва три или четири. Това прави близо триста компютъра.

— Компютри, в които… всичко е заличено, така ли?

— Всичко е заличено — потвърди Девин. — Щом се опитаме да го обезвредим, вирусът се задейства. Сега тези лаптопи са като купчина тухли — въздъхна. — Дали ще наредите да докарат другите петстотин лаптопа?