Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

Това той ли беше?

Той ли беше?

Да.

Секунда да вземе решение.

Дали да стреля?

Хванах Оги за ръка и го повлякох в хижата. Зад нас Алекс и Джейкъбсън влязоха и затвориха вратата.

Отведох Оги в дневната и го накарах да седне на дивана.

— Донеси му вода — казах на Алекс.

Оги седеше на дивана със замаян и обезумял вид.

— Тя… не искаше… това — прошепна той. — Не би… искала това…

Алекс се върна с водата. Протегнах ръка.

— Дай на мен — казах.

Приближих се до Оги и го напръсках с вода по лицето, намокряйки косата и ризата му. Той се сепна стреснато, разтърси глава, седна изправен.

Наведох се към него.

— Нали беше честен с мен, момче? От теб зависи много.

— Аз… аз… — Погледна ме, вече съвсем различен, изплашен не само от обстоятелствата, но и от мен.

— Алекс — казах, — покажи ми записите от щаба.

— Да, сър.

Алекс извади от джоба си телефона, натисна бутон и ми го подаде. Показаха се кадрите от охранителните камери в щаба, виждаха се Кейси на телефона, Девин на компютъра, другите технически гении, които работеха на лаптопи и чертаеха на бяла дъска.

— Погледни тук, Оги. Да виждаш някой от тези хора да се е предал? Не. Ужасени са, всички до един, но не се предават. Та нали ти, по дяволите, намери вируса. Направи онова, което най-добрите ми хора не успяха да направят в продължение на две седмици.

Оги затвори очи и кимна.

— Съжалявам.

Сритах обувките му и го разтърсих.

— Погледни ме, Оги. Погледни ме!

Погледна ме.

— Разкажи ми за Нина. Каза, че не е искала това. За какво говореше? Не е искала да съсипе Америка, така ли?

Оги сведе поглед, поклати глава.

— Нина беше уморена да бяга. Казваше, че от страшно много време бяга.

— От грузинското правителство ли?

— Да. Грузинското разузнаване я преследваше. Веднъж в Узбекистан за малко да я убият.

— Добре, хубаво, била е уморена да бяга. Какво искаше? Да живее в Америка?

Телефонът в джоба ми иззвъня. Извадих го. Лиз Грийнфийлд. Отклоних позвъняването и отново прибрах телефона в джоба си.

— Искаше да си отиде у дома — каза Оги.

— В Грузия, така ли? Където са я издирвали за военни престъпления?

— Надяваше се, че вие бихте… помогнали.

— Искала е да се намеся. Да помоля Грузия да й даде амнистия. Като услуга към Съединените щати.

Оги кимна.

— Не мислите ли, че Грузия би предприела подобна стъпка при тези обстоятелства? Ако Америка е в опасност, а един от съюзниците й — особено такъв, който може да я използва като приятел, когато руснаците са на границата, — не би ли се съгласил да й направи услуга?

Вероятно щяха да я направят. При достатъчен натиск от моя страна, ако обясня напълно ситуацията — ами да, бихме могли да измислим нещо.

— Искам да се уверя, че съм разбрал всичко правилно — казах. — Нина е помогнала на Сулиман Синдурук да създаде вируса.

— Да.

— Но не е искала да унищожи Америка с него?

Той замълча за миг.

— Трябва да разберете Сули — каза той. — Начина, по който действа. Нина създаде удивителен вирус. Унищожителен, неуловим вирус чистач. Аз работих, както бихте могли да се изразите, по другата част от задачата.

— Бил си хакерът.

— Да. Трябваше да вкарам вируса в американските системи и да го разпространя повсеместно. Но позициите ни бяха… както вие бихте казали, разделени.

Май започвах да схващам.

— Тя е създала изумителен вирус, но не е знаела точно за какво ще бъде използван. А ти си разпространил вируса из американските сървъри, но не си знаел точно какво разпространяваш.

— Така е. — Кимна. Изглежда се поуспокояваше. — Не казвам, че сме невинни. Нина беше наясно с унищожителната сила на своя вирус. Но нямаше представа в какъв мащаб ще бъде разпространен. Не знаеше, че ще го разпространяват в Съединените щати, за да бъдат съсипани стотици милиони хора. А аз… — Отвърна поглед. — Сули ми каза, че разпространявам усъвършенствана форма на шпионски софтуер. Каза ми, че ще го продаде прескъпо, за да финансира другите ни начинания. — Сви рамене. — Когато осъзнахме какво сме направили, не можехме да останем безучастни.

— И Нина е дошла, за да спре вируса — изяснявах си аз. — В замяна е искала да й помогна да получи амнистия.

Оги отново кимна.

— Надявахме се, че ще се съгласите. Но не бяхме сигурни за отговора ви. „Синове на джихада“ носят отговорността за смъртта на много американци. И не може да се каже, че считахме Съединените щати за съюзник. Затова тя настояваше най-напред за среща само с вас.