Джеймс Паттерсон - Къде е президентът?

— Това е пренаписване. Нулата. Не можем да го възстановим, щом веднъж вече е променен.

— Покажи ми отново вируса — помолих.

Кейси показа на екрана комбинацията от цифри, букви и символи.

— Значи това нещо гръмва и всичко изчезва ей така? — щракнах с пръсти.

— Не съвсем — рече Кейси. — Някои вируси чистачи действат по този начин. Този действа файл по файл. Много е бърз, но е по-бавен от щракване с пръсти. Разликата е като между внезапна смърт от масивен инфаркт и бавната смърт от рак.

— Колко бавно е по-бавното?

— Ами, знам ли, към двайсет минути.

„Намери изход.“

— Това чудо си има вграден часовник, така ли?

— Вероятно. Не сме сигурни.

— И каква е другата възможност?

— Да се задейства с команда. Вирусите във всяко заразено устройство да общуват един с друг. Един от тях ще зададе командата и всички едновременно ще се активират.

Погледнах към Оги.

— Кое е?

Сви рамене.

— Не знам. Съжалявам. Нина не ми е казвала.

— Добре, не може ли да играем с времето? — попитах. — Не може ли да променим датата на компютъра, за да стане друга година? Ако е настроен да се задейства днес, не може ли да върнем назад часовника и календара с един век? За да реши, че трябва да чака сто години до задействането? Откъде, по дяволите, вирусът ще разбере коя дата и коя година е, ако му казваме друго, това имам предвид?

Оги поклати глава.

— Нина не би го свързала с часовника на компютъра — рече той. — Прекалено е неточно и твърде лесно за манипулиране. Вирусът или се задейства с команда, или му е задала конкретен час. Вероятно е избрала часа и датата, след това с обратно броене е изчислила периода в секунди и е въвела да се задейства след броя секунди, който остава.

— И го е направила преди три години?

— Да, господин президент. Просто умножение. Секундите ще наброяват трилиони, но няма значение. Остава си просто математика.

Отчаях се.

— Щом не можете да промените таймера — казах, — как тогава накарахте вируса да се задейства?

— Опитвахме да го отстраним или обезвредим — обясни Девин. — И той се задействаше. Има вградена функция за задействане, като заложен капан, който разпознава враждебно действие.

— Нина не очакваше да го забележат — обади се Оги. — И имаше право. Никой не го забеляза. Но вгради отключващия механизъм, в случай че все пак някой го открие.

— Добре. — Тръгнах напред-назад из стаята. — Да поработим заедно. Мислете мащабно. Мащабно, но просто.

Всички закимаха съсредоточено, сякаш пренастройваха начина си на мислене. Тези хора бяха привикнали със сложността, със загадките за ума, с надпреварата с други специалисти.

— Можем ли… можем ли по някакъв начин да подложим вируса в карантина? Да го изолираме в кутия, от която да не може да излезе?

Оги клатеше глава още преди да съм довършил изречението.

— Вирусът ще замести всички активни файлове, господин президент. Никаква „кутия“ няма да промени това.

— Опитахме вече, повярвайте — добави и Кейси. — Пробвахме какви ли не версии на тази идея. Не можем да изолираме вируса от останалите файлове.

— Не може ли… да изключим всички устройства от интернет?

Тя наклони глава.

— Възможно е. Възможно е това да е системата за разпространение, което ще рече, че вирусите общуват между устройствата, както вече казахме, и един от тях ще изпрати командата за задействане на останалите. Възможно е да го е настроила по този начин. Ако е така, тогава да, ако прекъснем интернет връзката на всички устройства, командата за изпълнение няма да бъде получена и вирусът чистач няма да се задейства.

— Добре. Тогава… — приведох се.

— Сър, ако изключим всичко от интернет… Изключваме всичко от интернет. Ако наредим на всеки доставчик на интернет в страната да прекъсне връзката…

— Тогава и всички дейности, които разчитат на интернет, ще бъдат преустановени.

— И ние ще трябва да ги поемем, сър.

— А дори не знаем дали ще има полза, сър — каза Девин. — Доколкото ни е известно, всеки вирус има собствен вграден таймер, независим от интернет. Отделните вируси може и да не общуват един с друг. Просто не знаем.

— Добре. Продължаваме да работим. Продължаваме да мислим. А какво… какво ще се случи с вируса чистач, след като е приключил чистенето?

Девин разпери ръце.

— След като приключи, компютърът вече е повреден. Когато ключовите операционни файлове са заменени, компютърът е повреден необратимо.

— Какво обаче става с вируса?