Джеф Линдзи - Нощният ловец

— И какво означава това „разбира се“?

— Нищо. — Малко се подразних. — Телесните тъкани изглеждат по-различно, ако са третирани на студено… — Протегнах ръце. — Това ли е всичко? Колко студено?

— Ами като при консервиране на месо — отвърна тя. — Защо му е да го прави?

„Защото е красиво“, помислих си. И казах:

— Така ще забави кръвния ток.

— Важно ли е? — Тя се взря в мен.

Поех дъх на пресекулки. Не само че не бих могъл да го обясня, но само да пробвах и щеше да ме арестува.

— Жизненоважно е. — Поради някаква причина се чувствах объркан.

— Защо да е жизненоважно?

— Ами… Не зная. Мисля, че той има по-особено отношение към кръвта, Деб. Просто така чувствам нещата… и аз не зная. Няма доказателства, нали се сещаш?

Тя отново ме изгледа с онзи поглед. Опитах се да измисля какво да кажа, но не можах. Речовитият, сладкодумният Декстър с пресъхнала уста и без да знае как да отвърне.

— По дяволите — каза Дебора накрая. — Студът забавя кръвта и това е от жизнено значение? Хайде, какво му жизнено значимото, Декстър?

— Не ме бива много преди кафето, Дебора. — Полагах отчайващи усилия да се съвзема. — Просто се опитвам да бъда прецизен.

— По дяволите — повтори тя. Роуз ни донесе кафе. Дебора отпи. — Снощи получих покана за седемдесет и два часовия брифинг.

— Великолепно. — Плеснах с ръце. — Успя! За какво съм ти сега?

В Метро Дейд имаше традиция екипът, който работи по дадено убийство, да се събира приблизително седемдесет и два часа след инцидента. Натовареният с разследването офицер обсъжда всичко със съдебномедицинския експерт, а понякога и с някой от хората от прокуратурата. Така всички могат да са сигурни, че се движат в една посока. Щом бяха поканили Дебора, значи и тя бе в разследването.

— Не ме бива много в игричките, Декстър. Чувствам, че Ла Гуерта се опитва да ме отстрани, а аз нищо не мога да направя.

— Тя още ли издирва тайнствения си свидетел?

Дебора кимна.

— Настина ли? И след снощното убийство?

— Казва, че то потвърждава теорията й. Понеже новите срезове са завършени.

— Но те са съвсем различни — възразих аз.

Тя вдигна рамене.

— Да не би да допускаш, че…

— Казах й, че според мен е загуба на време да търсим свидетел, когато е очевидно, че убиецът не е бил прекъснат, а само неудовлетворен.

— Ох, ама ти наистина нищо не разбираш от тактика — въздъхнах аз.

— Майната ти, Декстър — изруга Дебора. Двете възрастни дами от съседната маса се взряха в нея. Тя не забеляза нищо. — Има смисъл в това, което каза. Очевидно е, а тя ме пренебрегва. И по-зле даже.

— Че какво може да е по-зле от това да те пренебрегват?

— После разбрах, че офицерите ми се присмиват. — Дебора пламна. — Подиграват ми се. — Прехапа устни и погледна встрани. — Айнщайн, моля ви се!

— Не разбирам.

— Ако съм можела да мисля с циците си, съм щяла да бъда Айнщайн — горчиво каза тя.

Вместо да се разсмея, прочистих гърлото си.

— Такива неща говори по мой адрес — продължи Деб. — И като ти лепнат някоя подобна безсмислица, никога няма да се издигнеш, защото с такава репутация няма кой да те повиши. По дяволите, Декстър, тя съсипва кариерата ми!

Почувствах, че ме залива топлина и ме обзема желание да я защитя.

— Тя е идиотка.

— Това ли да й кажа, Декстър? Белег на добра тактика ли ще е, ако й го кажа?

Храната ни пристигна. Роуз тръшна чиниите пред нас, сякаш беше прокълната от корумпиран съдия да сервира закуски на убийци на деца. Дарих я със зашеметяваща усмивка и тя тромаво се оттегли, без да спира да си мърмори.

Лапнах една хапка и върнах мислите си към проблема на Дебора. Исках да се опитам да разсъждавам по този начин — „проблемът на Дебора“, а не „тези очарователни убийства“. Не „онзи удивително привлекателен масов убиец“, а „нещото, което много прилича на онова, което бих искал да направя някой ден“. Трябваше да остана дистанциран, но се чувствах неотстъпно преследван. Ето, и снощният студен въздух. Чисто съвпадение, разбира се, но разстройващо все пак.

Този убиец докосваше сърцевината на нещо, което съставляваше целта на моите смъртни присъди. С начина си на работа, разбира се, не с подбора на жертвите. Естествено трябваше да бъде спрян, това бе извън всяко съмнение. Бедните проститутки!

Все пак… Необходимостта от студ… Любопитно би било някой път да изследвам това. Ще открия някое хубаво тясно място…

Тясно? Откъде дойде това?

От съня ми естествено. Но той идваше само да подскаже, че несъзнателно имам нужда да мисля по този проблем, нали? И усещането за тясно пространство беше някак си много на място. Студено и тясно…