Джеф Линдзи - Декстър - Острието на ножа

— Радвам се да видя, че се чувстваш по-добре, сестричке. Ще си на крака след нула време.

— Ще съм на крака в секундата, когато ми върнат шибаните дрехи — отвърна тя. — Какво става, по дяволите? Какво направи?

— С Доукс му заложихме доста приличен капан, а Доукс е примамката. Ако доктор Данко клъвне, ще го пипнем тази вечер на моето… ммм… парти. Партито на Винс — добавих и разбрах, че искам да се дистанцирам от цялата идея за сгодяването ми, а това беше доста глупав начин за постигане на тази цел. Но все пак се почувствах по-добре, което явно никак не успокои Дебс.

— Твоето годежно парти! — озъби се тя. — Каква гадост! Накарал си Доукс да се нагажда към теб. — И признавам, че това прозвуча с известна елегантност, когато го каза, но не исках да си мисля такива неща. Нещастните хора оздравяват по-бавно.

— Но, Дебора, сериозно — казах с най-утешителния си тон. — Правим го, за да пипнем доктор Данко.

Тя ме изгледа и после, направо да се чудиш, изпъшка и избърса нещо като сълза.

— Ще се побъркам. Какво ли прави на Кайл?…

— Ще успеем, Дебс. Ще върнем Кайл. — И понеже тя в края на краищата ми беше сестра, не добавих „или поне повечето от него“.

— Господи, не понасям да съм закована тук — каза тя. — Трябвам ти за подкрепление.

— Ще се справим с това, сестричке. На партито ще има поне десетина ченгета, всичките въоръжени и опасни. И аз също ще съм там — добавих съвсем мъничко вкиснат, че тя така подценява присъствието ми.

Но тя продължи в същия дух:

— Даа. И ако Доукс пипне Данко, ще спасим Кайл. Ако Данко пипне Доукс, ти си извън опасност. Наистина хитро, Декстър. Печелиш и в двата случая.

— Това въобще и през ум не ми е минавало — излъгах. — Единствената ми мисъл е да служа на доброто. Освен това се предполага, че Доукс е много опитен в такива работи. И познава Данко.

— По дяволите, Декстър, това ме убива. Ами ако… — Тя млъкна и прехапа устни. — Дано успеете. Защото Кайл е при него вече много дълго.

— Ще успеем, Дебора — уверих я.

Но никой от двама ни не повярва.

Лекарите съвсем твърдо настояха да задържат Дебора още двадесет и четири часа за наблюдение. И така, със сърдечно помахване към сестра ми, избягах към залеза и оттам към апартамента си, за да взема душ и да си сменя дрехите. Какво да облека? Не можах да се сетя за сезонните модни тенденции за парти, на което си принуден да празнуваш нежелан годеж, който може да се превърне в жесток сблъсък с отмъстителен маниак. Явно кафяви обувки бяха изключени, но оттук нататък нищо не беше по етикета. След грижливо обмисляне оставих просто да ме води добрият вкус и избрах маруленозелена хавайска риза, обсипана с червени електрически китари и розови джипчета. Просто, но елегантно. Панталони с цвят каки и маратонки — и бях готов за бала.

Но имаше още цял час до началото и открих, че мислите ми отново се въртят около Коуди. Прав ли бях за него? Ако бях, как би се оправял той със своя пробуждащ се Мрачен странник сам? Той се нуждаеше от моето ръководство. Открих, че нямам търпение да му го предоставя.

Излязох от апартамента и се отправих на юг, вместо на север към къщата на Винс. След петнадесет минути чуках на вратата на Рита и гледах през улицата към празното място, заемано доскоро от сержант Доукс в кафявия таурус. Тази вечер той несъмнено си беше вкъщи и се подготвяше, препасваше чреслата си за предстоящия сблъсък и лъскаше патроните си. Щеше ли да опита да убие доктор Данко, сигурен, че притежава законно разрешение да постъпи така? Колко време бе минало, без да убива някого? Липсваше ли му това? Посещаваше ли го Нуждата, ревяща над него като ураган, който отнася всякакъв разум и задръжки?

Вратата се отвори. Рита грейна и се хвърли към мен, прегърна ме и ме целуна.

— Здрасти, хубавецо. Влизай.

Отговорих кратко на прегръдката й, колкото за приличие, и се освободих.

— Не мога да остана дълго — казах.

Тя засия още по-силно.

— Знам. Винс ми се обади и ми каза. Много е мил. Обеща ми да те държи под око и да не ти позволява да правиш прекалено големи щуротии. Влизай — добави и ме помъкна за ръката. Когато затвори вратата, внезапно стана сериозна.

— Слушай, Декстър. Искам да знаеш, че не съм ревнива и ти имам доверие. Просто иди и се забавлявай.

— Точно така ще направя, благодаря — казах. И се зачудих какво ли й е казал Винс, за да си помисли, че партито ще е опасна яма с изкушения и грях. Колкото до това, можеше като нищо да стане точно така. Тъй като Винс беше главно синтетичен, можеше да се окаже донякъде непредсказуем в светски ситуации, както при неговия чудноват дуел по сексуални намеци със сестра ми.