Джеф Линдзи - Декстър - Острието на ножа

— Много мило от твоя страна да се отбиеш тук преди партито — каза Рита, докато ме водеше към дивана, на който бях прекарал толкова много от неотдавнашния си живот. — Децата питат защо не могат да отидат и те.

— Ще поговоря с тях — казах. Горях от нетърпение да видя Коуди и да се опитам да разбера дали съм прав.

Рита се усмихна, сякаш наистина развълнувана, че ще говоря с Коуди и Астор.

— Те са в задния двор. Ще ги доведа.

— Не, остани тук. Аз ще изляза.

Коуди и Астор бяха в двора с Ник, навъсения глупак от съседната къща, който искал да види Астор гола. Щом отворих вратата, Ник се обърна и припна към своя двор. Астор дотича при мен и ме прегърна, Коуди ситнеше отзад с безизразно лице.

— Здрасти — каза ми тихо.

— Поздрав и приветствия, млади граждани — казах. — Трябва ли да облечем официалните си тоги? Цезар ни призовава в сената.

Астор килна главица и ме погледна така, сякаш току-що ме е видяла да ям жива котка. Коуди само каза: „Какво?“, много спокойно.

— Декстър — попита Астор — защо не можем да дойдем на партито с теб?

— Първо — отговорих, — това е време, когато на другия ден се ходи на училище. И второ — за ваша жалост това е парти само за големи.

— Значи ли това, че там ще има голи момичета? — попита тя.

— Ти за какъв ме мислиш? — попитах свирепо намръщен. — Наистина ли смяташ, че мога да отида на парти с голи момичета?

— Еееееееееее — каза тя, а Коуди прошепна:

— Ха.

— Но което е по-важно, там ще има също глупави танци и грозни ризи, а за вас не е хубаво да гледате това. Ще загубите цялото си уважение към големите.

— Какво уважение? — попита Коуди и аз го поздравих със силно ръкуване.

— Добре казано. А сега си вървете в стаята.

Астор се изкиска и каза:

— Но ние искаме на партито.

— Боя се, че няма да стане — казах. — Но ви донесох съкровище. — Подадох й пакетче вафли „Неко“, нашата тайна валута. Тя после щеше да си ги раздели поравно с Коуди, далече от всякакви умоляващи очи. — А сега, млади хора — казах и те ме погледнаха в очакване. Но на това място се запънах, цял треперех от нетърпение да разбера отговора, но съвсем не знаех кога и дори как да задам въпроса. Не бих могъл да попитам: „Между впрочем, Коуди, питам се, обичаш ли да убиваш животинки?“ Разбира се, точно това исках да знам, но не ми изглеждаше съвсем подходящ въпрос към дете, особено към Коуди, който обикновено беше приказлив колкото кокосов орех.

Сестра му Астор обаче често говореше вместо него. Общото им ранно детство с оргиите на насилие от страна на баща им бе създало между тях някакви симбиотични отношения и те бяха толкова близки, че когато Коуди пиеше сода, Астор се оригваше. Каквото и да ставаше вътре в Коуди, Астор би могла да го изрази.

— Може ли да ви попитам нещо много сериозно? — казах аз и те си размениха поглед, който съдържаше цял разговор, но не казваше на другите нищо. После ми кимнаха така, сякаш главите им бяха монтирани на пръчка за футбол на маса.

— Кучето на съседите.

— Казах ти — каза Коуди.

— То вечно се блъскаше в боклука — каза Астор. — И налиташе в двора ни. А Ники все го насъскваше да ни хапе.

— И тогава Коуди се погрижи за него?

— Той е момчето — отговори Астор. — Той обича да прави такива работи. Аз само гледам. Ще кажеш ли на мама?

Ето го. Той обича да прави такива работи. Погледнах ги. Бяха вперили очи в мен без капка тревога, сякаш току-що ми бяха съобщили, че предпочитат сладолед с ванилия, а не с ягоди.

— Няма — отговорих. — Но и вие няма да казвате на никого на света, никога. Знаем само ние тримата, никой друг, ясно ли е?

— Добре — каза Астор с бърз поглед към брат си. — Но защо, Декстър?

— Повечето хора няма да го разберат. Дори майка ви.

— Ти разбираш — почти прошепна Коуди с пресипналия си глас.

— Да — потвърдих. — И мога да помогна. — Поех дълбоко дъх и усетих през костите си ехото от отдавна отминалите години с Хари, и той стоеше до мен сега, под същото нощно небе на Флорида, под което бяхме стояли с него, когато ми каза същото. — Трябва да те подготвим — казах, а Коуди ме погледна с големи немигащи очи, кимна и каза само:

— Добре.

Винс Масуока имаше малка къща в северната част на Маями, в края на глухата Североизточна 125-а улица. Беше боядисана в бледожълто с пастелни морави корнизи, което ме накара наистина да поставя под въпрос своя вкус по отношение на колегите си. Имаше няколко много добре оформени храста в предния двор и градина с кактуси край входната врата, и редица от онези зареждани от слънцето лампи — осветяваха калдъръмената пътека към входната врата.