Джеф Линдзи - Декстър в мрака

Но нека за момент да станем поне мъничко сериозни: Декстър в Париж? Като начало, още ли пускат американци във Франция? Освен това, Декстър в Париж? На меден месец ? Как е възможно на някого със среднощните убеждения на Декстър да му хрумне нещо толкова обикновено? Как е възможно някой, който смята секса за също толкова безинтересен като дефицитното счетоводство да сключи брак? Накратко, как в името на всичко несвято, мрачно и смъртоносно, е възможно Декстър наистина да се кани да го направи?

Все чудесни въпроси и много основателни. И в интерес на истината доста трудни дори за мен самия. Но ето ме, понасям китайското мъчение с вода на очакванията на Рита и се питам как е възможно Декстър да се подложи на това.

Добре. Декстър се подлага, защото трябва — отчасти за да поддържа и дори да усъвършенства необходимата си маскировка, която не дава на света като цяло да го види какъвто е, което в най-добрия случай не е нещо, с което искаш да седиш на една маса, когато светлините угаснат — особено ако има прибори за хранене. И съвсем естествено, трябва много внимателна работа, за да не се разчуе, че Декстър е воден от своя Мрачен странник, копринено шумолящ глас откъм тъмната задна седалка, който от време на време се намества на шофьорското място и поема кормилото, за да ни откара в увеселителния парк на Немислимото. Овцете никога не бива да научават, че Декстър е вълкът сред тях.

И така, работим, Странникът и аз, работим усилено над прикритието си. През последните няколко години разполагахме с Гаджето Декстър, който бе създаден да предлага жизнерадостно и най-вече нормално лице за пред света. Рита участваше в ролята на Приятелката в тази очарователна продукция и в много отношения уговорката беше идеална, тъй като тя бе също толкова незаинтересована от секса като мен, но пък искаше компанията на проявяващ разбиране кавалер. А Декстър наистина разбира. Не хората, романтиката, любовта и цялото това дърдорене. Не. Декстър разбира смъртоносно ухиления финал, разбира как да открие сред безбройните кандидати в Маями истински достойните за последните мрачни избори за скромната Зала на славата на Декстър.

Това съвсем не е гаранция, че Декстър е очарователна компания. Чарът е плод на години упражнения и чист изкуствен продукт на огромно лабораторно умение. Но уви, бедната Рита — съсипана от ужасно нещастен и изпълнен с насилие първи брак — явно не различава маргарина от маслото.

Всичко вървеше по мед и масло. Две години Декстър и Рита блестяха на социалната сцена на Маями, навсякъде ги забелязваха и им се възхищаваха. Но после, чрез поредица събития, които спокойно биха могли да оставят просветения наблюдател донякъде скептичен, Декстър и Рита случайно се сгодиха. И колкото повече размишлявах как да се измъкна от тази нелепа участ, толкова повече осъзнавах, че това е логичната следваща стъпка в еволюцията на прикритието ми. Женен Декстър — Декстър с две деца наготово! — със сигурност изглежда още по-далеч от това, което е в действителност. Внезапен скок напред към ново ниво на човешки камуфлаж.

А и двете деца.

Може да ви се стори странно, че някой, чиято едничка страст е човешката вивисекция, може всъщност да се радва на децата на Рита, но е така. Радвам им се. Забележете, не се просълзявам при мисълта за паднало зъбче, тъй като това би изисквало способност да изпитвам емоции, а аз за щастие съм лишен от подобна мутация. Но като цяло намирам децата за много по-интересни от възрастните и ставам особено раздразнителен към тези, които им причиняват вреда. Всъщност от време на време ги издирвам. И когато открия тези хищници и когато съм много сигурен, че наистина са сторили това, което са сторили, се погрижвам вече да не могат да го правят, и то с щастлива ръка, ръка, ненакърнена от съвест.

Така че фактът, че Рита има две деца от катастрофалния си първи брак, съвсем не бе отблъскващ, особено когато стана ясно, че те се нуждаят от специалните родителски грижи на Декстър, за да удържат собствените си новооперени мрачни странници завързани на безопасната топла мрачна детска седалка в колата, докато не се научат да карат сами. Защото вероятно в резултат на емоционалните и дори физически щети, причинени на Коуди и Астор от побъркания им от наркотиците биологичен баща, те също се бяха обърнали към Тъмната страна, точно като мен. И сега те щяха да станат мои деца, законно, както и духовно. Това почти ме накара да чувствам, че животът все пак има някаква ръководна цел.