Джак Джордан - Точно пред очите ти

Лиза бе свела поглед към тялото. Стискаше зъби и всеки можеше да види треперещите от гняв и мъка челюсти.

Маркъс също беше тих, но не защото единственият член на екипа, когото харесваше, беше мъртъв. Между тях беше главен инспектор Матю Кънингам и оглеждаше сцената. Маркъс бе срещал началника на участъка само веднъж, на втория ден от назначаването си в Балкърн Хейтс. Кънингам често отсъстваше, работеше в различни участъци от околността. Но след първото убийство се бе настанил в участъка, излизаше и влизаше, невидим за всички, освен за Лиза. Досега.

Доктор Линг оглеждаше трупа на фона на светкавиците на фотоапаратите, които хвърляха бяла светлина върху дъжда, кръвта и плътта. Те заслепиха очите на Маркъс и в един момент единственото, което можеше да види, бяха белите искри, които следваха погледа му, накъдето и да го насочеше.

Брезентовата палатка, предназначена да предпази тялото от дъжда, плющеше и се огъваше под напора на вятъра.

— Обяснете ми тази шибана бъркотия.

Началникът явно не беше човек на думите, каза малко, но всяка дума удари Маркъс в гърдите, сякаш се забиваше в ребрата му като пръст.

— Според мен… — започна той.

— Не вие — прекъсна го той и погледна към доктор Линг. — Тя.

Маркъс погледна към Лиза и за миг видя страх в очите й.

Това беше интересно и трябваше да го обмисли по-късно.

— Изглежда убиецът е същият. Тялото…

— Тялото на Амбър О’Нийл — каза рязко Кънингъм. — Тялото на полицай Амбър О’Нийл.

— Амбър е близо до годините на първата жертва, от същия етнос и със същото телосложение; гърлото й е разрязано по същия начин, тялото й е открито в малка, тиха уличка, убиецът показва, че обича да напада на подобни места. Съзнателно или не, той следва определен модел, който започва да ни става по-ясен.

Маркъс се опита да изглежда спокоен, но присъствието на началника внасяше силно напрежение. Той скри треперещите си ръце в джобовете. Кънингам му напомни за баща му. Той крещеше за най-малкото и беше винаги готов да използва юмруците си. Споменът го накара да усети болката на всеки удар, нанесен от баща му, сякаш синините отново излизаха на повърхността.

— Търсим връзка между жертвите, за да установим дали в нападенията има умисъл, или са избрани на случаен принцип само защото отговарят на предпочитанията на убиеца — каза Лиза.

— Един полицай е мъртъв, Елиът. Това не е случайно избрано момиче, което просто се вписва в предпочитанията на убиеца, това е много повече. Нямаме време за мотаене.

— Знам, сър.

— Надявам се наистина да е така.

Кънингам въздъхна и погледна през рамо да провери дали униформените все още пазят входа към уличката. Маркъс осъзна, че той не мисли за Амбър. Мислеше за пресата и за отговорите, които трябваше да им даде след малко.

— Защо се е прибирала пеша?

— Нямаше автомобил — отговори Лиза.

— И никой не й е предложил да я откара?

— С цялото си уважение, сър, но аз съм й началник, не майка. Кънингам се взря в нея и не помръдна, докато тя не отклони поглед. Очите й се приземиха върху тялото, разкривайки чувство на тъга, когато стигнаха до гърлото на Амбър.

— Вие — обърна се той към Маркъс. — Разкажете ми за свидетелката.

— Наоми Хана, на трийсет и шест години, незряща. Гласът му потрепери заради погледа на Кънингам, насочен право в него.

— Какво каза? — попита началникът.

— Не е в състояние…

— Не питам теб, Елиът.

— Описа заподозрения като среден на ръст, смята, че е носил латексови ръкавици или нещо с подобна плътност.

— Нещо друго?

— Изглежда, че убиецът… — Лиза го изгледа така, сякаш всяка негова дума беше предателство —…си е поиграл с нея. Според мен се е забавлявал с недъга й. Препречил е пътя й, за да я върне назад към тялото, и я принудил да го докосне.

Маркъс знаеше, че ще си изпати в мига, когато началникът си тръгне, но трябваше да каже какво мисли. Нямаше друг начин Лиза да го изслуша.

— Опитал ли се е да нарани и нея?

— Не физически.

— Интересно. Лиза, поработи над това.

— Тя не е важна за разследването…

— Казах ти „поработи над това“, а не „поспори за това“. Начинът, по който убиецът се е отнесъл със свидетелката, може да се окаже съществена следа, да се дължи на някаква връзка, която да ни помогне да открием кой е този изрод.

— Да, сър.

Кънингам погледна часовника си.

— Искам доклада от огледа на местопрестъплението възможно най-скоро, както и версиите, по които ще работите. Пресата всеки момент ще разбере за случилото се и искам да съм готов за тях. Това не може да завърши като случая с Хейли Милър, ясен ли съм? Не можем да оставим още едно зверство неразкрито. Заковете този извратеняк. — Той погледна още веднъж тялото на Амбър; десният му клепач се сви при гледката. — И за бога, някой да каже на семейството на момичето.