Джак Джордан - Точно пред очите ти

— Оперативка — излая Лиза. — Веднага.

Тя прекоси офиса и отвори вратата на оперативната стая с ритник. Идваше от среща с началника. Което означаваше, че ако тя беше сгазила лука, те също имаха проблем. Маркъс тръгна към стаята заедно с останалите от екипа. Всички изглеждаха еднакво притеснени.

След сутрешната оперативка Амбър О’Нийл си бе сложила грим, но сега беше останала само малко спирала по ъглите на очите й. Но дори и най-млада от всички в отдела, изглеждаше не по-малко изтощена от останалите. Тя забеляза, че Маркъс гледа към треперещите й ръце върху масата и побърза да ги скрие в скута си.

Вратовръзката на детектив Кроуч висеше два сантиметра по-ниско от яката му. Очите му бяха зачервени около контактните лещи, които по предписание трябваше да е свалил преди часове. Част от черните му кичури вече сивееха, което го принуждаваше все по-отчаяно да проси повишение. Маркъс надуши вонята на безпокойство, излъчвано от всяка пора на детектива.

— Лайняна работа — изплю Лиза, оглеждайки хората си. — Няма свидетели, няма и показания от детето, което се изплаши и замлъкна. Няма записи от камери. Нищо. Пресата преследва всеки полицай, който влиза или излиза от участъка, а ние нямаме нищо, с което да ги залъжем да млъкнат поне за малко.

На всички в стаята, с изключение на униформените, им стана кристално ясно с колко малко хора разполагат, за да проведат по нормален начин едно разследване на убийство.

Лиза разтри основата на носа си и въздъхна.

— Каквото и да става, повече няма да стъпя в кабинета на шефа без поне една улика. Утре ще разгледаме случая от всеки възможен ъгъл. Искам всички ви тук в осем сутринта. Ще чакате нарежданията ми в тази стая.

Тя погледна към Блейк.

— Нещо интересно от камерите?

— Камерата е една-единствена и не работи от години.

— Някой от обитателите на апартаментите да е видял или чул нещо?

— Успяхме да говорим с малцина; повечето от хората не са си вкъщи през деня. Утре ще опитам пак.

— Какво става с престъпния контингент? — обърна се тя към Маркъс, който моментално изпъна гръб. — Нещо съмнително?

— Има няколко души, съдени за престъпления срещу жени, но при всички случаи става дума за домашно насилие.

— Амбър — каза Лиза толкова бързо, че жената подскочи. Амбър изглеждаше на ръба и преди, но сега, под погледа на Лиза, сякаш беше готова да се разпадне на парчета, — доктор Линг, има ли резултати от ДНК пробите след аутопсията?

— Единственото ДНК на местопрестъплението е на жертвата.

— Господи! — Лиза постави юмрук на носа си и започна да разтрива челото си. — Ами телефоните? Какво показват записите?

Маркъс се зарадва, че обстрелът се премести в посока на Амбър. Момичето премести папката с документите пред себе си в търсене на точния източник. Страниците се огънаха в ръцете й. Лиза я наблюдаваше нетърпеливо, със стиснати зъби, сякаш щеше да експлодира от напрежение.

— Смартфонът, който открихме, е бил за лична употреба. Обаждала се е на приятели и семейството си, разговори с бивше гадже, групов чат с приятелки, още един с колеги. Работела е като репортер за местния вестник от две години…

— Знам — прекъсна я Лиза. — Какво ще кажеш за втория телефон?

Амбър обърна страницата. На Маркъс му се прииска да се наведе през масата и да й каже да си поеме дълбоко дъх.

— От него е контактувала само с един човек. Няма есемеси или гласова поща, но разговорите са много. Започват през февруари тази година и спират в деня, когато умира. Номерът е скрит.

— Ох, за бога — извика Лиза и прехапа долната си устна. — Значи няма нищо? Не можем да се хванем за нищо?

Амбър поклати глава. Лиза посочи Блейк.

— Утре те искам с мен при Линг. Не мога да си позволя някой отново да похаби кафето, повръщайки го.

Лицето на Маркъс пламна. Той стисна ръце в юмруци под масата.

Блейк се изкиска тихо.

— Смешно ли ти е? — попита Лиза. Блейк се сви на стола си. — Една жена е мъртва и докато си играем на „кой ще се досети пръв“, виновникът се разхожда на свобода и може би вече дебне следващата си жертва. — Тя удари с длан по масата. И тримата детективи изтръпнаха. — Смей се в свободното си време. Тук нещата са сериозни. Ясно?

Блейк кимна бързо и сведе поглед.

— Пресата се опитва да свърже убийството със случая „Хейли Милър“. Не искам нито един от вас дори да си помисля за нея, да не говорим да произнася името й на глас, чувате ли ме? Едва успяхме да си върнем доверието на града след тази история. И няма да позволя да го изгубим, докато съм в полицията. Ясно?