Джак Джордан - Точно пред очите ти

— Не е така.

— Така е, знам. Ти беше права. Отблъсквах те от себе си, а ти не заслужаваше това. Тайната, която пазех, ме изяждаше отвътре и всеки път, когато те погледнех, тя напомняше за себе си. Не беше честно. Ти нямаше вина за нищо. — Тя издуха силно носа си и отново взе ръката й. — Ще ми простиш ли?

— Разбира се — отвърна Наоми и прикри собствените си сълзи.

Грейс целуна ръката й.

— Какво се случи между вас, Грейс? Ще ми кажеш ли?

— Обещавам да ти кажа, но в момента най-важното е ти да се оправиш.

— Наоми — извика Рейчъл от вратата. — Събудила си се. Спусна се към леглото и скри Наоми между ръцете си.

Наоми зарови пръсти в гърба на майка си и въпреки болката се притисна в нея.

— Внимателно, мамо — обади се Грейс.

— Извинявай — каза Рейчъл и погали косата на Наоми. — Аз просто… толкова се радвам, че се събуди!

— Вода.

— Разбира се. Нека само да говоря със сестрата може ли да ти дадем.

— Вода — настоя Наоми.

Тя усети ръба на бутилката до устните си и не затвори уста, докато не усети пластмасата да се свива между пръстите й. Отпусна глава на възглавницата и пое дълбоко въздух. Водата потече по брадичката й.

— Как се чувстваш? — попита Рейчъл.

— Уморена.

— Спа близо два дни — каза Грейс.

Болката я бе накарала да забрави какво точно беше станало.

„Джордж беше ранен. Джоузи ме намушка с нож.“

„Аз я убих.“

Майка й изтри потеклата по лицето й сълза.

— Ужасно съжалявам — каза Наоми.

— За какво съжаляваш?

— Аз я убих… Убих Джоузи…

— Ако не я беше убила, сега мъртвата щеше да си ти.

— Не исках да я убивам. Не съм искала да наранявам никого.

— Знаем, скъпа, знаем го.

Рейчъл взе ръката на Наоми и започна да я гали.

— Джордж добре ли е?

Майка й замълча. Устните й се размърдаха, докато се опитваше да намери думи.

— Мамо?

— Съжалявам, скъпа. Беше изгубил прекалено много кръв.

Джордж, мъжът, който бе седял с нея на скалата, мъжът, който бе напуснал Лондон заради спокойствието в малкото градче, вече го нямаше. Гърлото й пламна от болка.

— Той не заслужаваше това — прошепна тя. — Дойде само да се увери, че съм добре.

Майка й продължи да гали ръката й, докато се опитваше да прогони собствените си сълзи. Наоми се замисли за Джоузи. Тя бе убила Джордж само за да се добере до нея.

— Тя ме мразеше. Не знаех, че някой може да мрази толкова силно. Джоузи уби невинен човек само за да ме накара да страдам.

— Някои хора са замесени от различно тесто, Наоми — каза Рейчъл и се прокашля. — Джоузи беше от тези хора.

На вратата се почука.

— Аз съм — детектив Кембъл. Удобно ли е? — попита той от прага.

— Наоми? — попита я Рейчъл.

— Добре съм — отвърна тя и изтри сълзите. — Мога да говоря.

— Благодаря — каза Маркъс и влезе.

Тя се зарадва, когато чу гласа му, но си отбеляза наум, че тонът му е някак официален, сякаш приятелското отношение и близостта вече ги нямаше.

Рейчъл пусна ръката й и остана до нея мълчалива.

— Добре ли си? Звучиш… — взря се в него тя.

— Добре съм — отвърна Маркъс. — Звуча така, защото съм на работа.

— Ще ти донеса нещо за ядене — каза майка й и я потупа по ръката. — Сигурно си гладна.

— Аз ще отскоча до вкъщи да видя как са Крейг и децата, но после се връщам, нали?

Наоми кимна.

Рейчъл и Грейс излязоха от стаята и Маркъс седна с тиха въздишка.

— Съжалявам за онова, което ти се случи. Много се радвам да видя, че се оправяш.

Наоми никога не се бе чувствала толкова разбита.

— Открихме убиеца, Наоми.

Тя си помисли за мъжа в уличката, мъжа, който бе започнал всичко това. Мъжът, който се бе промъкнал в сънищата й, най-после беше хванат. Тя притаи дъх.

— Кой… кой се оказа?

— Блейк Кроуч.

— Детективът? Онзи, който ме арестува?

— Да. Убил е Каси и Амбър, защото са започнали да разследват изчезването на Хейли Милър.

— Защо би направил такова нещо?

— Защото той е виновникът за случилото се с Хейли.

— Какво й е направил?

— Изнасилил я заедно с приятелите си. Когато трети човек докладвал в полицията за това, се отървал от нея, за да не разкаже за изнасилването.

— Дейн… — започна тя, но не намери сили да продължи. Не можеше да си представи, че мъжът, когото бе обичала почти през целия си живот, е способен да нарани някого.

— Дейн не е замесен. Не е бил там.

— Но в това няма смисъл. Защо ще иска да набеди мен и Дейн? Какво му е направил Дейн?

— Дейн и Блейк са били приятели. Имали са еднакви часовници — всички момчета от групата са имали такива. От тях само Дейн не е бил там онази вечер. Обвинявайки него за убийствата, Блейк се е опитвал да ни отклони от случилото се с Хейли преди двайсет години.